Сред правата дадени на човека едно от най-важните е свободата на съвестта му. Но как исторически възниква това право? Чия „съвест“ и от кого трябва да се пази? Има два различни, а понякога дори диаметрално противоположни подхода. За това говори Александър Дворкин, историк, богослов, ръководител на центъра за религиозни изследвания „Св. Ириней Лионски“.
Повечето хора приемат „свободата на съвестта“ за даденост. Тази идея – че всеки човек има право да вярва, както иска и че човек не може да бъде принуден да вярва – по исторически стандарти, се появи не толкова отдавна. Нито древният свят, нито Средновековието са знаели за „свобода на съвестта“. Всъщност датата на нейното раждане може да се счита за края на Тридесетгодишната война в Европа и Вестфалийския мир през 1648г. Тогава поданиците на Свещената Римска империя получават правото да принадлежат към една от трите християнски деноминации: католицизъм, лутеранство или калвинизъм. Но тъй като Свещената Римска империя се състои от много държави, било решено поданиците да принадлежат на вярата, която техният владетел изповядва. Следователно човек, който се привързва към различна религия, има малък избор: или да промени вярата си, или да емигрира.
Сега това ни се струва странно. Да хвърлиш всичко и да си тръгнеш? И въпреки това за онези времена това било голяма крачка напред. В края на краищата, невярващ можело да бъде екзекутиран, но сега те били освободени от обязяността си. Спомнете си, между другото, че дори през 20 век някои държави отричат правото да емигрират по религиозни причини.
Но възникна проблем – какво ще кажете за другите вероизповедания, които нямат „собствена“ държава? Например с менонитите, баптистите? А с евреите? Всъщност религиозните малцинства имат два варианта – или да напуснат на Запад, в американските колонии, или на Изток, към Руската империя, която по онова време има най-напредналия закон за толерантността – тоест религиозните общности, които нямат статут на държавата си, им било разрешено да изповядват вярата си на руска територия. Да, те били частично засегнати от гражданските права, но им било позволено да упражняват вярата си, имали правен статут. По онова време това означавало много.
С течение на времето обаче в Европа започва да се развива уважително отношение към инославните и иноверните. Мобилността на населението се увеличила, смесените бракове зачестили – и това с развитието на концепцията за личното гражданство, постепенно довело до концепцията за лична религиозна свобода. В резултат на това Европа стига до извода, че религиозната идентичност е не само принадлежност към определена общност от вярващи, но и индивидуални права – свобода на религията, свобода да се променя вярата. И ако някой посегне на тези права – независимо дали е държавата, признатата Църква, тогава човек трябва да отстоява правата си по всякакъв закон.
Тоест европейската концепция за свобода на съвестта е понятие за личното право.
Но в Америка ситуацията се развива по различен начин. Имигрантите, които отиват там, всъщност основават мини-държави, именно на религиозна основа. Например Мериленд е основан от католици, които били изтласкани от Англия. А Масачузетът бил овладян пуританците, когато били изгонени от Англия. Тоест американците от доста време успяват, така да се каже, да се „разпръснат в религиозни хижи“. И поради това там е разработена доста недоразвита концепция за свобода на съвестта. За Америка това е свободата на малка религиозна група, която защитава своята идентичност срещу държавата, срещу други групи или срещу критици – включително бившите й членове. Разбира се, там присъства и концепцията за лична религиозна свобода, но въпреки това обикновеният американец разбира свободата на съвестта преди всичко като корпоративно право.
Следват различни конфликти, понякога трагикомични, понякога повече от трагични. Например случаят с Джери Армстронг, бивш старши сциентолог, личен секретар на Рон Хъбард. След като скъсва със сектата, Армстронг публично излага дейността си. Сциентолозите завеждат дело срещу него и го спечелват. На Армстронг било забранено публично да произнася думите „Дианетика“, „Сциентология“, „Хъбард“. За всяка изречена дума – глобата била от петдесет хиляди долара.
Снимка: http://www.pixabay.com
Друг пример. В продължение на няколко години процесът срещу Обществото с Кришна съзнание продължава в Тексас. Там възпитаници на гурукул (интернати в Кришна), които били систематично и брутално измъчвани в тези институции, завеждат дело за петстотин милиона долара. На процеса абсолютно всичко било доказано – всички случаи на побои, унижения, сексуално насилие. Ищците били осемдесет души, а свидетелите стотици. Но съдията, признавайки пълнотата на обвинението, постановя оправдателна присъда. Защото, както казва той, в противен случай би трябвало да фалира (и следователно да затвори) цяла религиозна организация, а това не позволява съвестта му.
Така се оказва, че в демократична Америка има няколко концентрационни лагера на сциентологията за виновни членове на сектата, където те са подложени на нечовешко отношение и правителството не може да направи нищо за това, тъй като намесата в тях може да се разглежда като опит за нарушаване на религиозни права на малка, но много влиятелна секта.
За съжаление, именно това разбиране за свободата на съвестта Русия се опитва да наложи. Сега в това отношение нямаме ясна политика. Но хаосът не може да бъде вечен – рано или късно Русия ще направи избор. И с уважителна причина Декларацията за правата и достойнството на човека подчертава необходимостта от защита на правата на традиционните религии. Защото, ако поемем по американския път, поставяйки интересите на всякакви религиозни малцинства над интересите както на отделния човек, така и на преобладаващото мнозинство от населението на страната ни, придържайки се във всеки смисъл на традиционната ориентация, тогава реалните права на истински човек сериозно ще пострадат.
Източник: Списание „Фома“
Светодавец 