За българите и румънците

Скоро един приятел разказа какво е видял в Румъния – колко вярващи са румънците и как по всички показатели вървят напред. Ние сравняваме  това с живота си тук, но всичко е несравнимо…Опитвам се да направя равносметка на отминалите години, защото съм сигурна,че всички  знаем защо се случи така. Е, вижте дали не знаете нещо от всичко, което ще ви изброя по-долу.

Когато свърши времето на Чаушеску в Румъния, свърши времето и на Живков в България. Румънците бяха зле, дори по-зле от нас, а ние им се смеехме. Днес тази усмивка замръзва на устните ни, защото те могат да се смеят на нас, но едва ли го правят. Те са нормални православни християни, а християнинът никога не се присмива на никого.

Какво се случи и защо се разминахме? Разбира се, че комунизмът е виновен, но в случая има и нещо друго. Монах Серафим Роуз казва, че най-трудното за един съвременен християнин е решимостта – да решиш, да си сигурен, че искаш нещо и наистина да го искаш. Румънците наистина искаха промяна и толкова много я искаха, че решиха да направят първата стъпка. А тя беше да покажат, че нито един комунист повече няма да бъде радушно приет в тази страна. Знаете за какво говоря. Знаете и това, че днес в Румъния корумпирани политици влизат в затвора, там влизат дори министри. Защото справедливостта е онова нещо, на което се крепи всяка държава. И Църква.

Кое различава нашите две държави, нашите две църкви, нашите два народа, че така много се различаваме по посткомунистическото си настояще?

СПРАВЕДЛИВОСТТА. Румънците като вярващи хора са разбрали, а може би и вече са знаели, че ако в едно общество няма справедливост, то не може да живее, то ще се разложи, ще се разболее. Комунизмът беше най-несправедливата система на управление и демагогия и тя затова сама се срути, без да пукне нито една пушка срещу нея. Там, където няма справедливост, Бог си отива.

И румънците са разбрали, че ако не върнат справедливостта в своето общество, няма да върнат и Бог в него.

Ето това е тънката граница между нашето и румънското общество. Ето затова те се движат напред, а ние се връщаме назад. Затова техните църкви са пълни, а нашите – празни. Не се учудвайте.

Другото нещо, което румънците изгониха от обществото си, е русофилството. Идете в Румъния и вижте разделено ли е тяхното общество по този въпрос? Не, не е. Те дори не могат да си помислят, че някой там ще обича друга държава, с тоталитарно-олигархическо управление повече от своята или че някой ще се присмива на своя президент за проевропейската му позиция и ще злорадства за неговото нещастие. Това изобщо не се поставя под въпрос. Румъния е европейска страна и ще си остане такава в съзнанието на румънците. Те не желаят повече червен ботуш на тяхна територия по какъвто и да било начин – политически, икономически, верови – всякакъв.

А сега да засегнем и болното място… Румънският патриарх Теоктист след падането на комунизма поиска прошка заради своето минало, като заяви, че не е достоен повече да бъде техен патриарх. Румънците му простиха със сълзи на очи и той остана на поста си. Това беше и тяхното ново начало. А у нас митрополитите, които са служили на ДС до последно отричаха, че са били слуги на безбожната власт, а един дори заяви, че не си спомня… А в досиетата пишеше всичко и всички го видяхме. И досега се правим, че този проблем не съществува, а това наистина е проблем, защото един човек, който веднъж е бил зависим, е  зависим цял живот. А това не е СПРАВЕДЛИВО – да си облечен в расо, да си на висок пост и да си служил на власт, която е гонила вярващите от храмовете. Всички очаквахме да бъдат канонизирани жертвите на червения терор и да има реабилитация на техните близки, но това не се случи. И когато справедливостта не възтържествува,  голяма част от вярващите излязоха от нашите храмове и не искат повече да стъпят в тях.

Не може да искаме промяна и църквите ни да са пълни, когато още правим панихиди пред паметника на съветския войник и червената петолъчка грее над черното расо с кръста. Защото това не е справедливо. Този режим избиваше вярващите хора, а наши свещеници го легитимират с панихиди в памет на убийците…Това се случи в Добрич, например, а сигурно се е случило и в много други градове в България. Е, ще кажете, стига толкова. Щом не искате да четете, недейте. Но аз ще продължавам да пиша, защото това, което се случва в нашата държава, пряко рефлектира и върху нашата църква. Ако не вярвате, влезте в нашите храмове и ще видите колко са … празни.

Българските граждани трябва да решат най-накрая: с Бога ли искат да бъдат или с неговия враг. Защото докато решават в страхливо ежедневие, мълчаливо България ще потъне в забрава… Решавайте. И решавайте искате ли жива църква с Христос начело или искате нейно подобие, нейн сурогат. Ако сте решили вече, идете в храма и вижте какво се случва там. И ако не ви харесва, променете го.Това е първата стъпка…

Автор: Ренета Трифонова

Advertisements

2 thoughts on “За българите и румънците

  1. Много хубаво, не съм съгласна единствено с одобрението „европейската“ позиция на българския президент. Аз не желая руски ботуш на врата си, но не желая и европейски такъв. Европейската култура свързвам предимно с бездуховност и налагане на разни извратени “ценности“ като педерастия, педофилия, кръвосмешение и пр. Едва ли румънският президент е подлога на ЕС. А докато нашият е такъв и поставя егоистичните интереси на ЕС (и САЩ) над интересите на народа си, си заслужава всичките подигравки и негодувание по негов адрес. Защото уважението не се дължи, то се заслужава.

    Like

    • Аз не свързвам европейската култура с нищо от това, което изброихте. Свързвам я със светите апостоли Петър и Павел, с Рим, Париж и Виена, с Моцарт, Бах, Волтер, с Просвещението, с музика, наука, изкуство, балет, опера, архитектура… Свързвам я с красивите храмове, със свободния дух, с християнските мислители, с университетите й – с всичко, което е европейската цивилизация. Свързвам я дори с удобствата, които тя си създава и към които толкова хора се стремят. Ако тя беше само педерастия, педофилия и кръвосмешение, защо всички бежанци искат да живеят там? Защо? Значи тя не е само това, което вие виждате в нея. Грях има навсякъде, където има и хора. Грехът е много по-стар от Европа, по стар от Содом и Гомор дори… А за позицията на президента – България е европейска страна и е член на ЕС.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s