Християнската проповед в Британия

След Възнесението Христово проповедта за благата вест се разнесла из цялата тогавашна позната земя. Апостолите ръкоположили епископи, свещеници и дякони и поставили по местата, по които проповядвали свои наместници да водят верните, както и да проповядват на езичниците.

Още през първите векове християнската проповед се разпространила бързо из почти цяла Европа. В следващите редове ще обърнем повече внимание върху християнската проповед в Британия, нейното зараждане, продължение и осъществяване.

Първи век

Според историческите сведения св. ап. Павел написал първото си послание до Солуняните през 50 или 51 г. сл. Хр[1]. По същото време той написал и другите свои послания, като някои от учените отнасят писането на различните послания да е продължило до 70-е години на първи век. Заедно с неговата проповед и другите апостоли и апостолски мъже започнали да обикалят вселената и да проповядват Благата вест на Христовата проповед.

Един от първите проповедници в Британия бил св. Аристовул[2]. Той бил родом от остров Кипър и брат на св. апостол Варнава, и двамата от числото на седемдесетте ученици Христови. Бил спътник в пътешествията на апостол Павел и помощник в неговите проповеднически трудове. От него бил ръкоположен за епископ на Британия (Англия), „където претърпял много страдания, но с благодатното си слово и светия си живот успял да постави основи на християнството в тази страна. Той устроил добре Църквата, поставил свещеници и дякони и там умрял в дълбока старост“, се казва в житието на св. Аристовул. Той, заедно с други апостолски мъже, подпомагал проповедта на ап. Андрей. В някои жития на св. Аристовул се споменава, че е загинал мъченически в Уелс, но за това няма сигурни данни[3]. Според данните оставени ни от св. Доротей Тирски, който написал разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици[4] църквата в Тир изпратила св. Аристовул във Великобритания през 37 г. сл. Хр[5].

Епископът на Сарагоса Хелека, пише следното[6]: „Паметта на много мъченици се почита от британците, особено тази на св. Аристовул, един от седемдесетте апостоли“. Някои изследователи смело твърдят, че една от първите установени църкви е именно тази в Британия, като съобщават, че проповедта на острова се е състояла по поръчение и инициатива на Йерусалимската църква[7]. Въпреки това не би могло с абсолютна сигурност да се твърди, че св. Аристовул е именно първият християнски проповедник в Британия. Източниците за първите векове от християнската проповед на острова са оскъдни, а един от малкото сигурни източници – текстовете на св. Беда Достопочтени не посочват и не дават яснота за проповедта на християнството през първия век след Христа[8].

Втори век

За християнската проповед през второто столетие в Британия някои от фактите се поставят под съмнение от изследователите. Така например съществува история, според която християнски племенен вожд от Южен Уелс на име св. Луций около 180 г. сл. Хр. изпратил двама души – светиите Елван и Мидуин в Рим при папа Елевтерий, който да им благослови да станат мисионери и да просветят Британия. Тези мисионери впоследствие били наречени Фугатий и Дамян. За тях обаче не се знае почти нищо[9].

Първи мъченици и епископи и развитие на църквата в Британия

Известно е, че през 314 г. трима епископи от основните градове в Британия взимат участие на поместния събор в Арл (Галия), който се събира, за да осъди ереста на донатизма. От Британия в събора са включили Реститут, епископ на Лондон и Еборий, епископ на Йорк, както и още един епископ, много вероятно от Колчестър[10].

Християнският историк Евсевий Кесарийски пише, че около 320 г. „апостолите преплували океана и достигнали до островите, наречени британски“[11].

Един от първите споменати мъченици в Британия е св. Албан[12]. Той загива мъченически по време на гоненията на християните през 302-305 г. при римския император Диоклетиан[13]. Освен името на св. Албан сред първите мъченици в Британия са и св. Юлиан и св. Аарон, мъченици от Каерлеон, Южен Уелс, за които св. Беда Достопочтени споменава в своята творба  Historia ecclesiastica gentis Anglorum. Според някои учени и изследователи, изхождащи от факта, че Аарон е предимно еврейско име, предлогат, че християнската проповед е дошла в Британия чрез еврейските общности, които пътували из цялата Римска империя, но убедителни доказателства за това няма[14].

Друг голям проповедник и мисионер в Британия е св. Ниниан, роден през 360 г. и починал през 432 г. сл. Хр. Той създава първата християнска общност в Шотландия. Счита се, че той е един от големите проповедници сред келтите и южните пикти[15]. Св. Ниниан установява манастир в Уитхорн в Галоуей през 397 г. Въпреки че за неговия живот данните са оскъдни, със сигурност се знае, че св. Ниниан е апостол на Шотландия и отнесъл християнството на север в британския остров[16].

През същия период британската, а впоследствие и цялата църква била разтърсена от ереста на монах Пелагий, който имал различни възгледи по отношение на свободата на волята, като отричал и доктрината на първородния грях. Монах Пелагий се противопоставил на учението на Блажени Августин. През 418-419 г. учението на Пелагий е осъдено на Картагенския събор. В правило 123 от събора четем: „Признато е от всички епископи на Картагенската църква, които са се явили на този свят събор и чиито имена и подписи са вписани в актовете, че Адам не е сътворен смъртен от Бога. Нека бъде анатема оня, който каже, че първият човек Адам е сътворен смъртен, така че и да е съгрешил, и да не е съгрешил, пак е трябвало да умре телесно, т.е. да напусне тялото не за наказание за греха, а по необходимост на естеството“[17].

Около 429 г., малко след като римляните се изтеглят от Британските острови, епископите в Галия избират св. Герман Изповедник и св. Лупус да посетят острова и да противостоят на ереста на Пелагий, която продължавала да намира съмишленици сред местното духовенство. След като пристигат във Британия двамата епископи са посрещнати от множество хора, а славата за техните чудеса изпълнила цялата страна[18]. Двамата епископи обърнали множество народ в християнската вяра, а в гр. Веруламиум се провежда спор между двамата светии и еретиците. В житието на св. Герман се разказва, че след като спорът свършил и двамата епископи тържествено оборили ереста на Пелагий, се помолили на Пресветата Троица, а след това извадили малка кутия с реликви[19] и я поставили върху очите на сляпо момиче, което веднага възстановило зрението си[20]. Двамата св. отци посетили и гроба на първия мъченик в Британия – св. Албан.

Британската църква обаче не се била освободила все още от ереста на Пелагий. Поради това било необходимо да се свика т.н. Събор в Брефи, проведен около 560 г. в Кередигион, Уелс[21]. Съборът е последван от втори, известен още като Съборът на победата, свикан в Каерлеон около 569 г. След свикването и на този събор ереста на Пелагий била вече напълно изкоренена. По същото време в Британия се появява и един друг велик проповедник и мисионер на християнството на острова св. Колумба. Той се родил през 521 г. и починал през 597 г. Той разпространил евангелската проповед в днешна Шотландия и основал един от най-важните манастири за монашеството в Британия – манастира Айона, който се превръща в един от най-сериозните фактори за провеждането на християнската проповед. Св. Колумба бил активен проповедник и в Ирландия, въпреки че по-голямата част от живота си прекарва в Шотландия.

В началото на V в. се провежда и първата мисия в Югоизточна Ирландия, която вероятно започва в Уелс[22]. В мисията се включват много свети отци, сред които св. Деклан Ардморски, св. Ибър, св. Абан и св. Айлбе. Тази мисия била изпратена от папата през 431 г. Св. Патрик обаче се счита за апостол на Ирландия и именно с неговия живот ще се запознаем в по-долните редове.

Св. Патрик, апостол на Ирландия

Св. Патрик е роден около 385 г., син е на римски декурион (служител, отговарящ за събирането на данъците), на име Калпурниус[23]. Дядото на св. Патрик бил свещеник на име Потитус. Живял е в село, намиращо се по устието на р. Севърн в Уелс. Когато Патрик бил на 16 години селото му било нападнато от разбойници и той бил пленен. Закаран бил в Ирландия и продаден като роб, след това започнал да пасе свине в планината Смелиш в графство Антрим, Северна Ирландия. По време на своето робство св. Патрик научава ирландски език, което след време се оказало много полезно в неговата мисионерска дейност. 

По време на своето уединение в планината, той се отдавал на молитва и богомислие. По този начин той преживял шест години. През този период има две видения. В първото разбрал, че ще се завърне в дома си, а във второто разбрал, че има кораб, с който да отплава. След шестгодишно робство св. Патрик успява да се завърне в Британия при своите родители. 

След известно време той заминал за Галия, където учил богословие в Оксер при св. Герман (паметта му се чества на 31 юли) в манастира на о-в Лерин, който е известен мисионерски център по онова време. Св. Патрик бил ръкоположен за дякон, свещеник и епископ, а след това му била поверена просветителска мисия в Ирландия, като в това служение той станал приемник на св. Паладий (паметта му се чества на 7 юли). Св. Паладий постига голям успех в проповедта в Ирландия. След като проповядвал там, той заминал за Шотландия, където година по-късно умира, това се случва през 432 г. 

В житието на св. Патрик се разказва и за още едно чудно видение. Той видял ангел, който дошъл при него, а в ръцете си носел свитък с много слова. Избирайки си един от тях, ангелът посочил, че това е „гласът на ирландците“ и св. Патрик чул как те го молят да отиде при тях. 

Въпреки че св. Патрик постигнал забележителни резултати в разпространението на Евангелието, той не бил първият или единствен мисионер в Ирландия. Той пристига там около 432 г., година след като св. Паладий започва своята мисия в Ирландия. Там имало и други мисионери, които били активни по югоизточното крайбрежие, но св. Патрик има най-голямо влиявие и успех в проповядването на Христовото Евангелие. Заради това именно и той е известен като просветител на Ирландия. 

Св. Патрик пише и своя автобиографична изповед, в която разказва за много изпитания и разочарования, които претърпял. Например св. Патрик разказва как споделил на свой приятел, че е смутен от определен грях, който извършил преди да навърши петнадесет години. Приятелят му го уверил в Божията милост и дори подкрепил избирането на Патрик за епископ. По-късно обаче той се обърнал срещу него и разкрил какво му е споделил той в опит да предотврати хиротонията му. Много години по-късно св. Патрик продължавал да скърби за своя скъп приятел, задето публично го посрамил. 

Седем години от живота на св. Патрик преминават в пътувания, като Великия пост прекарва в планината на окръг Майо. В своята мисионерска работа св. Патрик основава множество църкви и манастири в Ирландия, но обръщането на ирландците в християнската вяра се оказва изключително тежка задача. Светецът срещнал голяма враждебност от страна на местните и бил нападан няколко пъти. Местните го обвинявали, че е чужденец и бивш роб. Въпреки всички изпитания и дори заплахи за живота му, св. Патрик остава верен на своето призвание и привел към Христовата вяра множество хора. 

Едно друго произведение на св. Патрик също е запазено до наши дни. Това е т.н. Послание до Коротикус. В него светецът изобличава нападението на местните в една от неговите общини. В трудовете на св. Патрик можем да, че той счита себе си за  призван от Бога, както и неговата решителност и скромност в извършването на мисионерската работа. Той счита себе си за грешен човек, най-невеж и най-малък и дори презиран от мнозина. „На Божията благодат дължа това, че чрез мен много хора се родиха отново“, пише той. 

По времето, когато създава своя епископски център в Арма, Северна Ирландия през 444 г. св. Патрик има свои подопечни епископи, които му помагат, както и много местни свещеници и дякони. Той насърчава и увеличаването на монашеските братства в неговата епархия. 

Св. Патрик се преставя пред Бога на 17 март 461 г. (някои източници твърдят, че е 492 г.) Има различни разкази за последните му дни, но те са предимно с легендарен характер. Св. Патрик често е изобразяван държащ трилистна детелина или бягащи от него змии. Той използва детелината, за да илюстрира учението за Св. Троица. 

Столетие след успението на св. Патрик Ирландия е напълно християнизирана и остава истински духовен фар в Западна Европа до IX в[24]. В своя труд Orthodox England протойерей Андрей Филипс казва, че св. Патрик отишъл да проповядва в Ирландия, а не в Британия. По време на проповедта и мисионерството на св. Патрик в Британия все още нямало такова голямо духовно движение, като монашеството на о-в Лерин, което дало на църквата в Галия толкова много духовни водачи по време на германските завоевания.

Проповедническа мисия на св. Григорий, папа Римски

Една от най-големите християнски мисии през 6-7 век била извършена от св. Григорий, папа Римски. През 595, а според други източници 596 г. започва огромно, по своите мащаби, начинание за покръстване на жителите на британските острови в християнството. Хронологията на цялата мисионерска мисия е добре запазена в т.н. Григориев регистър, съдържащ писмата, писани от св. Григорий[25]. Делата на папските пратеници в Англия са записани от св. Беда Достопочтени в неговата Църковна история на английския народ (Historia ecclesiastica gentis Anglorum). За тази си своя работа св. Беда поискал информация от много хора, включително от неговия съвременник игумен на манастира „Св. ап. Петър и Павел“ в Кентърбъри Албин, както и от свещеник, а впоследствие и бъдещ архиепископ, Нотхелм, който изпратил на св. Беда копия от папските писма и документи от Рим[26].

Папа Григорий изпраща две групи монаси от своя манастир в Рим „Св. Андрей“. Първата група монаси вероятно тръгват за Британия около 596 г. и пристигат в Кент година по-късно. В 601 г. св. Григорий изпраща втора група монаси. Водачът на монасите е св. Августин Кентърбърийски. На острова крал Етелберт I позволява на мисионерите да се установят и да започнат проповед в Кентърбъри, като служат в църквата „Св. Мартин“[27]. Самият крал приема християнството през 597 г[28].

Според едно от православните жития на св. Августин Кентърбърийски монасите-пратеници влезли в Кентърбъри с литийно шествие, като носели със себе си кръст и икона на Христос Спасител, като пеели специалните песнопения за такива шествия, написани от св. Григорий[29]. Св. Августин приел епископски сан от св. Виргилий Арлски (паметта му се чества на 5 март). През 601 г. Августин изпраща двама от своите ученици в Рим, за да дадат отчет на св. Григорий за първите резултати от мисията, както и да изпросят от него благословение и архипастирски наставления за по нататъшната мисия. Папа Григорий изпратил още дванадесет мисионери, като дал на св. Августин и палиум, което е евквивалент на епископския омофор в църквите на Изток, свещени съсъди и св. мощи. По този начин папа Григорий I показал, че дава благословение на св. Августин да оглави Английската църква, като и дал наставления за създаването на църковна йерархия в поместната църква в Англия. Така според указанията на св. Григорий градовете Лондон и Йорк станали митрополитски центрове с общо дванадесет викарни епископи[30].

На 18 юли 601 г. папа Григорий Велики изпраща послание до крал Етелберт, в което го призовава да съхранява, защитава и разпространява приетата от него християнска вяра, като посочва за пример светия император Константин Велики. Папата препоръчва на краля да се вслуша в съветите на епископ Августин. В това послание св. Григорий вдъхновява краля за мисията, като му представя края на времената, като казва: „Ние сме в опасност от много неща, които не са съществували преди; във въздуха ще има вълнение, и ужас от небето, и внезапни бури, и войни, и глад, и чума, и земетресения на различни места“. Св. Григорий призовава краля да не „погубва сърцето си; тъй като всички тези знаци за края на света са ни изпратени като предупреждение, така че когато дойде Съдията, ние да бъдем готови да Го посрещнем чрез добрите си дела“[31].

По същото време св. Августин започнал строителството на Кентърбърийската катедрала, която била посветена на Христос Спасител. В края на града пък бил основан манастира „Св. апостоли Петър и Павел“, който впоследствие бил кръстен на името на св. Августин.

Събор в Честър

Съборът в Честър бил църковен събор на епископите, състоял се в Честър в края на 6-и и началото на 7-и век. За този събор се знае само от няколко източника. Събирането на епископите, по инициатива на св. Августин, играе важна роля и е събитие от голямо значение за историята на Уелс и Англия, където местните британски епископи отказали да сътрудничат с мисионерите на св. Августин. Това довело до битката при Честър, където Етелберт от Нортумбрия убил кралете Повис и Гуинед по време на атаката на църковната общност в Бангор он Ди (Bangor-on-Dee)[32].

Основният богословски спор между двете църкви е точната дата на Пасха („Римската партия“ във Британия била представена от ученици на св. Августин Кентърбърийски, считан за покръстител на англосаксоните). Най-голямата и по-съществена църковна и канонична разлика била в църковната администрация. В келтското християнство цялата църковна власт принадлежала на манастирски игумени, докато епископите нямали почти никаква административна власт – те живеели в манастирите, подчинявайки се на своите игумени. Изпълнявали обаче своите богослужебни задължения, включително и ръкоположения[33]

Въпреки споровете местните британски епископи категорично отхвърлили предложението да изоставят своите литургични практики и да признаят св. Августин за свой архиепископ, което в техните очи изглеждало като признание за подчинение на англосаксонското кралство Кент. Този отказ бил последван от битка и загуба за страната на местните епископи, както вече по-горе казахме. Св. Августин ръкополага за епископ един от своите ученици на име Мелит и го изпраща да проповядва в земите на Източните Саксони, друг свой ученик на име Юст ръкополага за епископ на Рочестър. След като успява да подреди в някаква степен църквата в Англия св. Августин умира на 26 май 604 г[34].

Събор в Уитби

Въпреки че е започната сериозната организация на поместната църква в Британия проблемите между епископите, служещи по римския обичай и епископите, служещи по келтския се увеличили. През 663-664 г. в Нортумбрия бил свикан съборът на Уитби, който събира привържениците както на келтските, така и на римските обичаи[35]. В събора св. Колман от Линдисфарн подкрепя „келтската партия“, докато св. Уилфрид от Йорк и Хекшам подкрепя „римската партия“ с нейните пасхалии. След спор между св. Колман и св. Уилфрид, римската партия в крайна сметка печели. След хиротонията на св. Уилфрид за епископ на Еборакум (Йорк), църквите на Южен Питланд, по онова време окупирани от Нортубрийци, били под негова юрисдикция няколко години. По това време те използвали римската пасхалия, за да честват Възкресение Христово. 

За Събора в Уитби четем отново в творбата на св. Беда Достопочтени – Historia ecclesiastica gentis Anglorum, както и в житието на св. Уилфрид. В спора между двамата светии св. Уилфрид придава към своята теза и авторитета на св. ап. Петър, като основател на Римската църква. Местният крал, който свиква събора, Освиу (Oswiu) попитал кой е пазителят на небесните врати и кой има ключ за тях. Тогава св. Уилфрид цитира думите на Христос от Евангелието, че дава на ап. Петър ключовете от Царството небесно. Тъй като св. Колман не могъл да цитира такъв висок авторитет неговата теза не се приема от краля и той решава, че методът за изчисляване на пасхалията трябва да бъде този, който се използва в Римската църква. Св. Беда цитира дори думите на краля, който казал: „Ап. Петър е пазител на небесните двери и аз ще се подчинявам на неговите заповеди доколкото знам и мога; в противен случай, когато стигна до райските двери, този, който държи ключовете, може и да не пожелае да ми ги отвори“[36]. Беда съобщава, че всички присъстващи се съгласили с решението на краля, въпреки че св. Колман и други с него отказват да се съобразят с тези практики и се оттеглят в манастир.

Според някои изследователи[37] решенията от Събора в Уитби не били само и единствено по каква пасхалия да се води Английската църква, но и дали тя трябва да свърже своята мисия и духовен живот със западащата и слаба ирландска църква или с имащата все повече власт църква в Рим. Въпреки че някои от епископите и монасите отказват да приемат решенията на Събора в Уитби би могло да се каже съвсем спокойно, че спорът за датата на Пасха на Запад завършва именно със Събора в Уитби.

Седми век

Северната част на Британия получила християнско кръщение от ирландските монаси, особено активен в проповедта там бил св. Айдън (паметта му се чества на 31 август), епископ на Линдисфарн и неговите ученици. Според учените св. Августин ако не би успял да създаде своята мисия в Британия, ирландските монаси така или иначе са щели я покръстят[38]. След 670-690 г. келтите и англите били обединени и се оформили като единна англо-келтска традиция на Британските острови. За пример за тази англо-ирландска традиция учените несъмнено сочат св. Кътбърт Чудотворец (634-687).

През 666 г. кралете на Кент и Нортумбрия избрали свещеника Вигхерт, който бил „най-ученият в църковните дела“ да стане кандидат за архиепископ на Британия. За да бъде ръкоположен за такъв те го изпратили в Рим, но там той починал заедно с почти всички свои спътници от върлуващата в Италия чума по това време. Две години изминали от избирането на нов кандидат за архиепископския престол в Британия. Избраният от Рим архиепископ бил римски монах, а по рождение грък от Тарс, родината на св. ап. Павел. Това бил монах Теодор, „който изучавал светски и църковни писания на латински и гръцки“ и бил един от най-образованите на своето време[39].

Хиротонията на монах Теодор била извършена на 26 март 668 г. от св. папа Виталиан. По път за Великобритания св. Теодор преминал през Марсилия и Париж, а от там през Ламанша стигнал до Кентърбъри. Той служил като архиепископ повече от двадесет години до смъртта си (починал на 19 септември 690 г., на същата дата се отбелязва и неговия празник). В своето служение той успява добре да организира църквата в Британия, като създава тринадесет епархии съответно в Кентърбъри, Рочестър, Селсей, Уинчестър, Шерборн, Лондон, Лестър, Уорчестър, Херефорд, Личфийлд, Линдзи, Дънуич, Елхам“[40]. В северната част на страната той разделя епархията на Йорк на три малки епархии с центрове в Йорк, Линдисфарн и Хексам.

В началото на своето служение св. Теодор създал и много училища за църковно пеене в манастирите и храмовете. Той често пътувал из Британия, като посещавал митрополитите по места в техните епархии.

Събор в Хердфорд

През 672 г. св. Теодор Кентърбърийски свиква първия голям англосаксонски събор на църквата в Британия. Съборът е свикан в гр. Хертфорд. Сведения за събора отново черпим от историята на св. Беда Достопочтени. Според неговите сведения на събора присъствали епископи от цяла Британия. Светската власт също била представена в лицето на крал Егфрит, крал на Нортумбрия. Според изследователите съборът в Хертфорд е като крайъгълен камък за организацията на англосаксонската църква, а решенията приети от събора касаят цялостната структура на църквата. Съборът помогнал още и за постигане на пълно обединение в английската църква[41].

Част от решенията на този събор били за честването на Възкресение Христово на една дата, както и това, че монаси нямали право да се преместват от един манастир в друг без разрешението на своя игумен. Интересно е решението по отношение на йерархията сред епископите. Решението гласи, че „епископ не може от гордост да претендира за превъзходство над другите епископи, но на всички им се отдава почит според времето и реда на тяхната хиротония“[42].

Приетите решения на събора укрепяват основите на каноничната дисциплина, въвежда в живота на новообразуваната държава реда на църковно-йерархичните отношения, установен в Римската империя и подчертава неприкосновеността на евангелската семейна нравственост.

Събор в Хатфийлд

През 679-680 г. епископите в Английската църква били призовани за втори път от св. Теодор на събор. Този път поместният събор се състоял в гр. Хатфийлд, когато по същото време в Константинопол се състоял Шестият вселенски събор[43]. Съборът се събира, за да осъди монотелитската ерес. Отците от събора изразяват своята вяра и казват, че са част от Вселенската и апостолска църква и заявяват, че признават и се придържат към учението на петте Вселенски събори, както и към решенията на Латеранския събор, проведен в Рим през 649 г. от св. Мартин, папа Римски, който отхвърля ереста на монотелизма, заради което претърпява преследване и изгнание от император Ираклий.

Осми век

След кончината на св. Теодор за архиепископ на Британия бил избран игуменът Бертвалд, който имал англосаксонски произход. Той е ръкоположен за епископ година след избора си от епископ Годуин, който служил като епископ в Галия. Св. Беда пише, че Бертвалд познавал добре Св. Писание и бил добре изучил църковните и монашески науки, но „не можел да се сравни със своя предшественик“. Бертвалд бил епископ на Кентърбъри близо 40 години и починал през 731 г.[44]

През VIII в. църквата в Англия работи усилено за катехизирането на населението и изкореняването на езическите обичаи. Много църковни служители дори заминали за континентална Европа като мисионери. След датските нашествия обаче много от манастирите са разрушени и мисията на църквата отслабва. Обединението на кралете в Уесекс през X в. довело и до реформи в църквата в Англия[45]. До XVI в. църквата в Англия признавала главенството на папата, след което го отхвърля и създава своя самостоятелна църква, известна днес като Англиканска църква.

Заключение

В тази кратка статия се опитахме да илюстрираме съвсем бегло цялостната мисия по покръстването на Великобритания и проповядване на християнството там. Разбира се тук не можем да говорим за пълна изчерпателност, защото темата е изключително голяма по своя обем и не би било възможно да бъде обобщена в толкова кратък формат. Проследявайки обаче кратката история на създаването и организацията на Поместната английска църква откриваме големи прилики, които църквата в Британия има с тези поместни църкви, създадени и организирани през същия период на време на Изток. Британия, Ирландия и Шотландия имат своите подвижници, монаси и монахини, своите светители – епископи и архиепископи, както и множество дякони и свещеници, просияли като светии на християнската църква. Тяхната памет днес е почти непозната у нас, но това не означава, че те не биха били пример за нас за духовен живот, изпълнен с искрена вяра в Бога и добродетели.

Поглеждайки от разстоянието на вековете можем да кажем, че колкото и една поместна църква да бъде богата на светии и проповедници ако в нея, по един или друг начин, хората спрат да следват Евангелското слово и се отклонят от пътя на истината, то в един момент отрязват своите дълбоки духовни корени и забравят това, към което всъщност истински принадлежат. И макар днес църквата в Англия да е съвсем различна от онова, което е била, не ни пречи да обръщаме поглед към онези големи имена, които са се подвизавали там и са възнасяли своите молитви към Бога. Цялата земя е Божия, по думите на св. Йоан Златоуст и светиите в Британия, Ирландия и Шотландия ни показват именно това – няма значение, къде живееш и какви са хората около теб, ако имаш искрено желание да вървиш по евангелската проповед.

Автор: Ангел Карадаков


[1] Лопухин, проф. Александър, Толковая Библия Толкование на Первое послание Святого Апостола Павла к Фессалоникийцам – https://azbyka.ru/otechnik/Lopuhin/tolkovaja_biblija_70/0_1

[2] Жития на светиите. СИ.Житие на свети апостол Аристовул, епископ Британски

[3] Saint Aristobulus, Apostle of Britain († 1st century) -http://oodegr.com/english/biographies/arxaioi/Aristobulus_Apostle.htm

[4] Жития на светиите. СИ.Житие на свети свещеномъченик Доротей, епископ Тирски

[5]Fr Michael, British Church History – https://www.saintbridehermitage.org/british-church-history

[6] Пак там.

[7] Пак там.

[8]BEDE’S WORLD: EARLY CHRISTIANITY IN THE BRITISH ISLES – https://pravoslavie.ru/29829.html

[9]Филлипс , Протоиерей Андрей – СВЯТЫЕ АПОСТОЛЫ В БРИТАНИИ – https://www.pravoslavie.ru/36023.html

[10] Пак там.

[11] Пак там.

[12] Паметта му се чества на 22 юни.

[13]St. Alban – https://www.newadvent.org/cathen/01252b.htm

[14]Ecclesiastical History of the English People

[15] St. Ninian Celtic missionary – https://www.britannica.com/biography/Saint-Ninian

[16]Fr Michael, British Church History – https://www.saintbridehermitage.org/british-church-history

[17]ПРАВИЛА на Светата Православна Църква – Част 2,  Славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

[18]Butler, Rev. Alban, „St. Germanus, Bishop of Auxerre, Confessor“, The Lives of the Saints, Vol. VII, 1866 – https://www.bartleby.com/210/7/262.html

[19] Най-вероятно свети мощи.

[20] Пак там.

[21]Llanddewi Brefi, St David’s Church – https://www.britainexpress.com/attractions.htm?attraction=586

[22]Филлипс, протоиерей Андрей, ОТ РИМСКОГО ПРАВОСЛАВИЯ К ПРАВОСЛАВИЮ БРИТАНСКИХ ОСТРОВОВ – https://pravoslavie.ru/53219.html

[23]Честваме празника на св. Патрик, просветител на Ирландия –

[24]Пак там.

[25] Gregorian mission (act. 596–601), N. P. Brooks – https://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-93690

[26]Mayr-Harting Coming of Christianity p. 69

[27]Brooks Early History of the Church of Canterbury pp. 8–9

[28]Св. Григорий I Велики – https://bg.orthodoxwiki.org/%D0%A1%D0%B2._%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8

[29]СВЯТИТЕЛЬ АВГУСТИН, АРХИЕПИСКОП КЕНТЕРБЕРИЙСКИЙ – https://pravoslavie.ru/54116.html

[30] Пак там.

[31]Цыпин, протоиерей Владислав.НАЧАЛО ХРИСТИАНСКОЙ МИССИИ СРЕДИ АНГЛОСАКСОВ(по «Церковной истории» Беды Достопочтенного) – https://pravoslavie.ru/95506.html

[32]The Politics of Exile in Early NorthumbriabyMichelle Ziegler,Belleville, Illinois – https://web.archive.org/web/20110110054848/http://www.mun.ca/mst/heroicage/issues/2/ha2pen.htm

[33]Seventh Century England Was Orthodox Christian: The Fascinating History – https://theorthodoxchurch.info/blog/news/seventh-century-england-was-orthodox-christian-the-fascinating-history/?fbclid=IwAR2GLDcHxBPDAaVxCVDmeZpGHKmcHN9VqpqRfzZWAjvZ_IeVO46RJvoD0aQ

[34]СВЯТИТЕЛЬ АВГУСТИН, АРХИЕПИСКОП КЕНТЕРБЕРИЙСКИЙ – https://pravoslavie.ru/54116.html

[35]  Seventh Century England Was Orthodox Christian: The Fascinating History – https://theorthodoxchurch.info/blog/news/seventh-century-england-was-orthodox-christian-the-fascinating-history/?fbclid=IwAR2GLDcHxBPDAaVxCVDmeZpGHKmcHN9VqpqRfzZWAjvZ_IeVO46RJvoD0aQ

[36]HOW THE SYNOD OF WHITBY SETTLED THE DATE OF EASTER – https://www.english-heritage.org.uk/visit/places/whitby-abbey/history-and-stories/easter-and-the-synod-of-whitby/

[37]Synod of Whitby – https://www.newadvent.org/cathen/15610a.htm

[38]Филипс, протойерей Андрей. ОТ РИМСКОГО ПРАВОСЛАВИЯ К ПРАВОСЛАВИЮ БРИТАНСКИХ ОСТРОВОВ – https://pravoslavie.ru/53219.html

[39]Цыпин, протоиерей Владислав.АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII ВЕКЕ – История Европы дохристианской и христианской – https://pravoslavie.ru/113955.html

[40]Пак там.

[41]Bede, The Ecclesiastical History of the English People, trans. and ed. R. Collins and J. McClure (Oxford, 2008), IV.5.

[42]Цыпин, протоиерей Владислав. АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII ВЕКЕ – История Европы дохристианской и христианской – https://pravoslavie.ru/113955.html

[43]THE SYNOD OF HATFIELD – https://englishlanguageandhistory.com/?id=synod-hatfield-1

[44]Цыпин, протоиерей Владислав. АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII ВЕКЕ – История Европы дохристианской и христианской – https://pravoslavie.ru/113955.html

[45]Church of England – https://www.britannica.com/topic/Church-of-England

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s