Неспособност за свобода

Скандалът около филма „Невинността на мюсюлманите“, както и готвеният закон за разширяване на отговорността за оскърбяване на религиозните чувства*, предизвикаха оживена полемика на тема „свобода на себеизразяването vs уважение към религията“.

Сергей Худиев

Хората, които настървено искат свобода, за да оскърбяват всички, като че ли не разбират, какво изобщо е свободата и какви са условията, необходими за нея. Затова ще се опитаме да разгледаме този въпрос по-подробно. Британският мислител от XVII век Томас Хобс е известен като един от основателеите на теорията за обществения договор. Опитът му от гражданската война в Англия го подбудил да се замисли за източниците на държавната власт. Според него естественото състояние на човека е „война на всеки срещу всеки“, при която „животът на човека е самотен, беден, безпросветен,  груб и кратък“. За да избегнат това хората отстъпват на държавата властта, която с железна ръка да поддържа мира и да наказва нарушителите. В тази мрачна картина са очертани два полюса – или хаотично насилие, при което „всеки се явява враг на всекиго“, или регламентирано насилие на държавата, тиранично по своята същност, „която държи хората в страх и под заплахата от наказание ги принуждава да изпълняват договора и да спазват естествените закони“. За щастие картината, нарисувана от Хобс е прекалено мрачна. В действителност има и трета сила, която сдържа взаимното насилие и войната – това е, което може да се нарече „цивилизованост“, способността на хората доброволно да се въздържат от агресия един към друг, не заради страх от държавата, която държи в готовност своите „бичове, затвори, брадви“, а по морално убеждение в това, че трябва да се зачитат законните права на другите и да се стремят към мир.

Доброто възпитание и вежливостта – това не са остарели и предизвикващи насмешка добродетели на отдавна отминали епохи, това са задължителните условия за мира и свободата.  Но там, където хората са необуздани и груби, единственото, което може да поддържа мира и да осигури някаква безопасност – това е строгата държава. Доброто възпитание на гражданите е необходимо условие за свободата; към буйните грубияни се налага да се подходи строго полицейски със здрава сопа, а кротките и въздържани хора не се нуждаят от това.

На благоразумните и възпитани хора не им хрумва да наскърбяват своите ближни – да се карат в храмовете или да се надсмиват над почитани религиозни личности. Просто, защото цивилизованите хора не се държат така.

За тях не е нужно да бъдат надзиравани от държавата, за да ги принуждава към това. Но свободата е нещо много крехко и уязвимо. Има хора, при които вътрешните ограничения не са развити и които могат да бъдат спряни да извършат зло само с външна принуда. Без такава принуда те с радост провокират конфликти и оскърбяват своите ближни по всякакви причини. Някой се стреми към привличане на внимание, някой – за пари, мнозинството – и по едната и по другата причина, а някой, просто е движен от напълно искрена злоба и презрение към другите хора.

Още повече се провъзгласява съзнателното нежелание да се поддържа мира и да се уважават ближните. Под „свобода“ се разбира свободата на безчинства и провокации; под „права на човека“ се провъзгласява само едно „право“ – правото да пакостят на своите съседи.

Парадоксална картина – за движещи цивилизацията се обявяват хора, диви, смятащи себе си за („креативни“), но хора, съвършено безплодни творчески, а за борци за свобода се представят хора, неспособни да живеят в условията на свобода.

Когато свободата се употребява в такъв вид за зло, тогава се налага държавата да стеснява границите на такава свобода, с цел да се поддържа мира. Това е тъжно, защото от такова ограничаване неизбежно страдат не само самите провокатори, но и всички мирни хора, по които удрят косвено такива мерки. Провокаторите поставят държавата пред труден избор – или те успешно довеждат нещата до насилие и кръв, или държавата предприема мерки, така че да ги спре.

Искането за свобода чрез провокация и насилие неизбежно води към ограничаване на свободата. Когато, разпространителите на видео отказват да ограничат оскърбителни кадри, списанията печатат обидни карикатури, поп-звездите застават в защита на  танцуването в храмовете, това не е борба за свобода. Това е борба против свободата. Това е призив към държавата – „вижте ни какви сме безумни диваци, неспособни да уважават своите близки и да живеят в мир в света. Ако не ни ограничава здрава ръка, ще доведем обществото до състояние на война на всеки срещу всеки“.

Твърде печално е, че у нас много хора са неспособни да се държат прилично и благовъзпитано без принуда от страна на държавата. Но ние имаме такива нрави, каквито имаме и държавата трябва да поддържа мира в такива условия, каквито са. За свободата са нужни хора, способни да живеят в условията на свобода – отговорни граждани, които се държат прилично и спазват мира. А такива, които търсят свобода, за да провокират и оскърбяват, уви, не са отговорни граждани. Те не са годни за свобода. И затова да бъдат обуздани според закона означава – да се съхрани свободата в степен, която е възможна при сегашното състояние на нравите.

Източник: pravoslavie.ru

––––––––––

* Забележка: Статията на Сергей Худиев е написана през 2012 г. – Б.р.

Светодавец, бр. 4

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s