Кондиката на Св. Синод и патриарх Кирил

В канцеларията на Синодалната палата в София се съхранява т. нар. “Кондика на Св. Синод”, (1) която продължава да се използва вече близо 150 години.

Тя представлява фабрична (френско производство) тетрадка голям формат (25 х 38,5 см), подвързана с дебели картонени корици, облепени с черна тънка кожа. (2) По ъглите на двете корици са поставени триъгълни метални ъгли, а на предната корица е монтиран и надпис с метални букви. Форзаците са направени от специално релефно бяло платно, а самите листове са карирани. Те са пагинирани с машинен номератор по страници – от 1 до 488. (3) Първото вписване в Кондиката е на стр. 5 и е относно избора на първия екзархийски Търновски митрополит. Този избор бил проведен на 25 май 1872 г. в българската дървена църквица “Св. Стефан” в Цариград. Измежду тримата кандидати – Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Доротей Софийски бил избран с “пълно вишегласие” първият. Фактически в тази Кондика са вписвани епископските хиротони, епископската клетва на всеки нов епископ, изборите на митрополити и съответно изборите за екзарси и патриарси. Така че спокойно тази Кондика може да бъде наречена “Архиерейската кондика на Св. Синод”, тъй като в нея няма вписвания от друг характер.

До края на месец ноември 1913 г. Кондиката се е намирала в канцеларията на Българската екзархия в Цариград. След това е била пренесена в София и оттогава се съхранява в Синодалната палата. (4) Неизвестно защо досега не използвана като исторически извор от църковните ни историци, в това число и от блаженопочившия патриарх Кирил. Навярно защото е била, и продължава да бъде, текущ документ и по този начин е останала извън полизрението на изследователите. По отношение на патриарх Кирил има и друго едно обстоятелство, че самият той фигурира многократно в тази архиерейска Кондика, както това ще проследим подробно.

Съвсем логично е, че първото вписване на патриарх Кирил в Кондиката е от времето, когато той е бил хиротонисан за Стобийски епископ. Това негово собственоръчно вписване е от 12 юли 1936 г. и заема цели четири страници (последната е непълна). (5) Почеркът е равен и спокоен, доста добре обигран; написаното е четливо и вярно граматически. Второто сведение в Кондиката за Стобийския епископ Кирил е фактически актът за избирането му за каноничен Пловдивски митрополит от 29 май 1938 г. (6) От съдържанието му става ясно, че изборът в епархията е бил проведен на 15 май с. г. под председателството на Неврокопския митрополит Борис. Вишегласие получили двама епископи – Стобийски Кирил и Браницки Максим. На избора в Св. Синод присъствали всички синодални архиереи, начело с тогавашния наместник-председател Видинския митрополит Неофит. С вишегласие за Пловдивски митрополит бил избран Кирил.

Под текста на самия “Акт” обаче, липсват подписите на трима синодални митрополити – Сливенски Иларион, Ловчански Антим и Варненско-Преславски Йосиф. (7) На с. 179-180 в Кондиката е поместен “Актът” относно избора на каноничния Ловчанския митрополит от 4 юни 1939 г. В епархията на 21 май с. г. вишегласие получили епископите Знеполски Филарет и Браницки Максим, а Св. Синод от тях избрал за каноничен Ловчански митрополит Филарет. Актът е подписан от всички митрополити, начело с наместник-председателя Видинския Неофит. Последен е подписът на Пловдивския митрополит Кирил. Следващият “Акт” е от 25 юни 1939 г. и се отнася до изборана каноничния Сливенски митрополит. (8) В епархията на 18 юни с. г. вишегласие получили Смоленският епископ Евлогий и Величкият епископ Андрей, като от тях Св. Синод избрал Евлогий. Отново подписът на Пловдивския митрополит Кирил е поставен на последно място след останалите синодални архиереи.

На с. 189 от Кондиката е вписан “Актът” за избора на каноничния Старозагорски митрополит, проведен на 15 декември 1940 г. В епархията вишегласие получили епископите Левкийски Климент и Драговитийски Харитон. От тях Св. Синод избрал Климент. Документът е подписан от десет митрополити, начело с наместник-председателя Видинския Неофит. Подписът на Пловдивския митрополит Кирил вече не е на последна позиция – след него следват тези на Ловчански Филарет и Сливенски Евлогий.

На с. 190-194 е вписано “Изложение” относно избора на Софийския митрополит Стефан за нов български екзарх. Изборът е станал на 21 януари 1945 г. от Екзархийски избирателен събор на който присъствали 90 души с редовни пълномощия. След текста на “Изложение“-то следват подписите на Изборното бюро и всички участници в събора. Липсват подписите на двама от синодалните митрополити – тези на Врачански Паисий и на Пловдивски Кирил. Фактически те не са присъствали на този събор, тъй като са имали неприятности с новата отечествено-фронтовска власт и временно са били лишени от свобода. (9).

На с. 201-202 е вписан “Актът” относно избора на каноничния Сливенски митрополит. В епархията на проведения на 29 юни 1947 г. избор вишегласие получили епископите Стобийски Никодим и Драговитийски Харитон. От тях на 6 юли с. г. Св. Синод избрал Никодим. След подписа на екзарх Стефан следват подписите на синодалните митрополити, като Пловдивски Кирил се е подписал втори предпоследен. На с. 212 е “Актът” за избора на каноничен Неврокопски митрополит от 4 януари 1953 г. В епархията на 3 август 1952 г. вишегласие получили епископите Стобийски Пимен (28 гласа) и Главиницки Стефан (17 гласа). От тях Св. Синод избрал Пимен. Под самия акт вече като наместник-председател на Св. Синод стои подписът на Пловдивския митрополит Кирил.(10) Следващият “Акт” е от 27 април 1953 г. и понеже е по-специален, ще си позволя цялостното му публикуване.

АКТ

Днес, 27 април 1953 г. Св. Синод в пълен състав пристъпи, съгласно чл. 20 от Устава на БПЦ, към избор, с тайно гласоподаване, на трима епархийски митрополити като достойни за патриаршеския престол. След проверка на подадените бюлетини, установи се, че с пълно вишегласие са избрани: Пловдивский митрополит Кирил – 9 гласа, Видинский митрополит Неофит – 8 гласа и Старозагорский митрополит Климент – 7 гласа. В този избор нямаха право да бъдат избираеми Ловчанский митрополит Филарет поради това, че няма определената от Устава на БПЦ възраст (чл. 15, т. 2) и Неврокопский митрополит Пимен поради липса на петгодишно служение като епархийски архиерей (чл. 15, т. 2).

Съгласно чл. 15, т. 5 от Устава на БПЦ да се съобщят имената на избраните трима митрополити с пълно вишегласие като достойни за патриаршеския престол в Министерския съвет – Дирекция на изповеданията, за да се провери, дали избраните лица се ползват с доверието на Правителството.

Наместник-председател на Св. Синод: + Пловдивский Кирил.”

След това следват подписите на деветте синодални митрополити. На с. 214-218 в Кондиката на Св. Синод е вписано “Изложение“-то от проведения в София на 10 май 1953 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор. Понеже това е изключително важен документ, позволявам си да го публикувам в пълнота.

ИЗЛОЖЕНИЕ

СВ. СИНОД на Българската православна църква като е взел в съображение, че нашата света Българска православна църква бе още в X век възведена по установения канонически ред в достоинство на Патриаршия; че след падането на българската православна държава под турско-мохамеданско господство и заточението на нейния първоиерарх патриарх св. Евтимия Търновски и настъпилото след това изключително положение за живота й, оставаше в продължение на векове без свой патриарх и свое патриаршеско управление под попечението на майката-църква св. Вселенска патриаршия; че при известните исторически условия, подир възвръщането на св. ни Църква към своя вътрешна управа чрез учредяването на св. Българска Екзархия и спазвайки вероучението, св. Таинства, каноническия ред и свещените общоцърковни традиции и хранейки съответната почит към своята майка-църква Вселенската св. Цариградска църква, с благословението на последната при сестринската любов на всички православни църкви, възстанови напълно на 22 февруари 1945 г. светото си каноническо единство и с всички свети автокефални православни църкви; че при това положение и при съществуването на независима българска държава в границите на която св. ни Църква има своето пълно ведомство и признание, спазвайки и общата света традиция и практиката на другите православни църкви в аналогично положение, както практиката на св. Сръбска църква (преминала в миналото при същите исторически изпитания), и практиката на св. Руска църква (останала при изключителни обстоятелства без патриаршеското си достоинство) при новосъздадените благоприятни условия възстановиха своето патриаршеско достоинство, Св. Синод, в изпълнение на новоприетия Устав на Българската православна църква от 1951 г. (чл. чл. 1, 16 и сл., 24), утвърден и от държавната власт на 31. XII. 1950 г. и променен в някои пунктове от настоящия Ц.-нар. събор, в заседанието си от 3 януари 1953 г., подир като е взел съгласието на държавната власт за целта, е решил да свика на 8 май т. г. Църковно-народен събор, който съгласно предвидения в Устава на св. ни Българска църква ред (чл. чл. 14-23), да избере на вакантния предстоятелски престол първоиерарх на св. ни Църква, като заедно с това и по установения богослужебен ред се възстанови и патриаршеското достоинство на св. ни Църква и се сдобие със свой предстоятел – Патриарх български и митрополит Софийски, а във връзка с това събитие в църковния ни живот е уведомил всички православни църкви за него и ги е поканил да изпратят представители при интронизацията на новоизбрания патриарх Български.

ДНЕС, на 10 май, след Божествената литургия, извършена в синодалния параклис “Св. цар Борис” в София, членовете на патриаршеския избирателен събор се събраха в синодалната палата, съгласно чл. 16 от Устава на Българската православна църква, за да изберат предстоятел на Българската православна църква – Патриарх Български и митрополит Софийски.

От предвидения в Устава на Българската православна църква състав (чл. чл. 16 и 29) на Събора: всички 10 епархийски архиереи; всички епископи на действителна служба (5 на брой); по 7 представители от всяка епархия – 3 клирици и 4 миряни; един представител на ставропигиалните манастири; на Националния съвет на Отечествения фронт; на Външното министерство – Дирекция на вероизповеданията; на българска Академия на науките; на Върховния съд на Републиката; на Съюза на свещеническите братства; на Съюза на църковните служители; по един представител на Висшето духовно училище (Духовната академия) и на Духовната семинария; и към тях още 5 духовни лица с висше образование и 5 миряни-общественици, избрани от Църковно-народния събор като допълнителни членове на Църковния събор (чл. 29, т. 6) – или всичко 111 души, и след избора на бюрото (чл. 33), се провериха пълномощията на всички избиратели и се установи, че присъствуват всичко 107 души с редовни пълномощия.

След пристойна към Господа молитва (чл. 33), Наместник-Председателят на Св. Синод Пловдивският митрополит Кирил обяви имената на тримата избрани от Светия Синод и получили одобрение от Правителството митрополити, достойни за патриаршеския престол: Пловдивский Кирил, Видинский Неофит и Старозагорский Климент и прикани избирателите да посочат с тайно гласоподаване едного от тримата за Софийский митрополит и Патриарх Български.

След като дадоха гласа си всички присъствуващи патриаршески избиратели, провериха се подадените писмено гласове и се установи, че кандидатите-митрополити са получили гласове както следва: 1. Пловдивский Кирил – 104 гласа; 2. Видинский Неофит – 1 гласа и 3. Старозагорский Климент – 0 гласа. Високопреосвещениятмитрополит Кирил е получил 104 [гласа], които съставляват изисканото от Устава на Българската православна църква най-малко 2/3 число гласове на присъствуващите избиратели (чл. 22).

Председателят на бюрото Негово Високопреосвещенство Пловдивският митроп. Кирил съобщи този резултат на избирателния събор и обяви Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Кирила за законно и канонически избран от клира и народа Софийски митрополит и Български Патриарх.

За всичко станало се написа това изложение, което се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от бюрото на Събора и от всички членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор за вечен спомен и вечно знание.

Ст. София, 10 май 1953 г., Синодална палата

Избирателно бюро:

[следват пет подписа]

Членове: [следват подписите на избирателите]”

На л. 235 от Кондиката е вписан “Актът” за избора на титулярен Ловчански митрополит от 20 ноември 1960 г. На 30 октомври с. г. в епархията вишегласие получили епископите Браницки Максим и Главиницки Стефан, като от тях Св. Синод избрал за митрополит Максим. (11) Под съдържанието на акта първи се е подписал “Председател на Св. Синод: + Кирил митрополит Софийски и Патриарх Български”.

На следващите 236 и 237 с. в Кондиката е вписан друг “Акт”, този за избора на титулярен Търновски митрополит на 28 януари 1962 г. Преди това, на 21 януари с. г. в епархията вишегласие получили епископите Главиницки Стефан и Проватски Софроний. От тях за Търновски митрополит Св. Синод избрал Стефан. Под акта на първа позиция стои подписът на “Председател на Св. Синод: + Кирил Патриарх Български.”

На 11 март 1961 г. бил проведен изборът за титулярен Доростоло-Червенски митрополит. На 4 март с. г. в епархията вишегласие получили епископите Проватски Софроний и Левкийски Партений. От тях Св. Синод избрал Софроний. Под акта по този избор (12) на първо място стои подписът на “Председател на Св. Синод: + Кирил Патриарх Български”.

На с. 243 в Кондиката е вписан “Актът” за избирането на канонически митрополит на “Българската православна епархия в Америка и Австралия”. За такъв Св. Синод избрал с десет редовни бюлетини Величкия епископ Андрей.(13) Отоново под акта на първо място стои подписът на председателя на Св. Синод “+ Кирил Патриарх Български”.

Следващият “Акт” е за избора на канонически Старозагорски митрополит от 12 юли 1967 г. Преди това на 21 май с. г. в епархията вишегласие получили епископите Велички Панкратий и Главиницки Стефан. От тях Св. Синод избрал за митрополит Панкратий. Под “Акта” първи се е подписал председателят на Св. Синод “+ Кирил Патриарх Български.” (14)

На с. 264-265 в Кондиката е вписан “Акт” от 9 март 1969 г. за избора на канонически Пловдивски митрополит. В епархията на 19 януари с. г. вишегласие получили епископите Стобийски Варлаам и Знеполски Йосиф. От тях, въз основа на чл. 50 от устава на Българската православна църква бил избран Варлаам. Както и в предният “Акт” председателят на Св. Синод е вписал собственоръчно само името си “ + Кирил”, а патриарх Български е дописано от синодалния писар. Това фактически е последният подпис на блаженопочившия патриарх Кирил в Кондиката на Св. Синод.

От с. 277 до с. 284 в Кондиката е вписан “Акт” за избирането на 4 юли 1971 г. на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх Български. В уводната част на този “Акт” за последен път се споменава на няколко пъти името на блаженопочившия патриарх Кирил. След като е посочено, че на 10 май 1953 г. той бил избран за патриарх на възобновената Българска патриаршия се казва. “Богу било угодно, след 18-годишно разностранно и многоплодно служение, на 7 март 1971 година да призове във Своите небесни селения Светейшия Кирила. Съгласно с пресмъртната му воля той бе погребан (15) в съборния храм “Успение Пресветия Богородици” в ставропигиалния Бачковски манастир, гдето, по предание, бил заточен, починал и погребан последния Български патриарх св. Евтимий Търновски и гдето се покоят тленните останки на последния български Екзарх Стефан, Митрополит Софийски.”

Автор: доц. д-р Христо Темелски

БЕЛЕЖКИ:

1 Нарича се така, защото на първата корица с метални букви е монтиран монограма “РХ”, т. е. Рождество Христово и надпис: “Кондика на Св. Синод”.

2 Към подвързията е пришит със специална ремъчка сухият печат на Българската православна църква. Той е метален, кръгъл, с диаметър 40 мм (без металната подложка, с нея диаметърът е 45 мм). В средата е изобразен голям православен храм и под него годината “1953”, т. е. когато е била възстановена Българската патриаршия. В околовръст има следния надпис: “БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ * СВ. СИНОД”. Печатът заедно с ремъчката се прибират в специален кожен калъф.

3 Фактически липсват две страници – 257 и 258, но текста следва логическата си последователност, което говори за грешка при номерацията.

4 При завземане на Синодалната палата от разколниците на 1 юни 1992 г., техният водач йеромонах Христофор Събев побърза да обсеби този ценен исторически документ, за да впише на цели четири страници (366-369) своята епископска клетва. Както е известно на 26 май с. г. той беше хиротонисан в Благоевград за Макариополски епископ и много се е страхувал неговата хиротония да не остане недокументирана за идните поколения. След това той заключва Кондиката в секретна каса и нарежда “ползването на Кондиката става само след разрешение на Св. Синод.” Няколко месеца по-късно, на 6 ноември 1992 г., той, в качеството си на председател на парламентарната комисия по вероизповеданията, наредил на г-жа Виолета Вангелова Милева, завеждаща архива на същата комисия, да прибере и заведе Кондиката. Мотивировката била съгласно решение № 255 от 5 ноември 1992 г. на Върховния съд, “че в Република България няма лигитимен патриарх, нито лигитимен Св. Синод”, въпросната Кондика трябва да се запази като “изключително ценен исторически документ”. Малко по-късно, на 15 януари 1993 г., Христофор Събев наредил на г-жа В. Милева “да предаде в 10-дневен срок Кондиката на Св. Синод в Централния държавен исторически архив (сега само Централен държавен архив – ЦДА). На 20 януари с. г. г-жа Милева изпълнила нареждането и Кондиката била прибрана в касата на тогавашния директор на ЦДА Цочо Билярски. През 1995 г. благодарение съдействието на д-р Кръстьо Гергинов, тогава зам.-председател на Главно архивно управление при Министерския съвет успях да проуча и ксерокопирам Кондиката, с цел да я издам цялостно. След това информирах Негово Светейшество Българския патриарх Максим къде се намира Кондиката и му посочих пътищата по които да я поиска обратно. Така тя бе върнато отново в канцеларията на Синодалната палата, където се намира и до днес.

5 От с. 163 до с. 166.

6 На с. 169.

7 Стоят подписите на седем митрополити, начело с наместник-председателя на Св. Синод: Видински Неофит, Софийски Стефан, Старозагорски Павел, Доростоло-Червенски Михаил, Врачански Паисий, Неврокопски Борис и Търновски Софроний.

8 На с. 180-181.

9 Малко по-късно те телеграфически поздравили новоизбрания екзарх Стефан. Вж. това в Църковен вестник, бр. 7-8 от 17 февруари 1945 г., с. 6.

10 Избран за такъв още от 1 януари 1951 г. Подробности по този избор вж. у Д. Калканджиева, Българската православна църква и държавата 1944-1953, С., 1997, с. 321-322.

11 Покойният патриарх български Максим.

12 На с. 238-239.

13 Не са посочени другите епископи-кандидати, но от “Акт“-а се вижда, че избор в епархията не е бил правен.

14 Фактически само “ + Кирил” е вписано собственоръчно от патриарха.

15 Погребението му било извършено на 11 март 1971 г

„Светодавец“, бр. 3, 2021 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s