Канонизацията и прославлението на Свети Серафим Софийски Чудотворец – свидетелство за съборното единство на Църквата и благодатния живот в Светия Дух

Темата за съвременните светци на Църквата е изключително интересна и актуална, защото представлява пресечна точка между живия духовен опит на вярата в Единството и Светостта на Вселенската Църква и едновременно с това е свидетелство за благодатните дарове и плодове на добродетелен живот на християните в общението със Светия Дух.

Тази тема ни изправя пред въпросите за духовното подвижничество по пътя на спасението, за християнското съвършенство и светостта като свидетелства за Божието присъствие в човешката история и благодатния живот на Църквата.

Въпросите за съвременната святост, за прославлението и различните типове светци обединяват в себе си вековната традиция на християнската святост и съвременното свидетелство на Църквата за плодовете на живота в благодатта на Светия Дух. Това са благодатните плодове на святост и чудотворство, които са достигнати, възприети и показани от наши съвременници чрез подвижнически трудове и богоугоден начин на живот, въздигнал техните личности в благодатното лоно на Църквата до висотите на светостта и висините на Божието царство. 

Свети Серафим Софийски Чудотворец е сред най-новите светци, които са канонизирани и прославени от Църквата през последните години по установения съборен начин. Неговата памет е възприета по съответния църковен ред и е въведена за честване чрез богослужебна прослава и всенародна почит в църковния календар на Българската патриаршия заедно с другите канонизирани светци в началото на ХХІ век.

Традиции и съвременна практика на канонизация в Българската църква

През последните десетилетия Българската патриаршия е канонизирала редица български светци, сред които има духовни будители (преп. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански), новомъченици (светите Баташки и Новоселски мъченици) и светители (Св. Серафим Софийски Чудотворец). Всички тези най-нови канонизации са извършени от Българската православна църква при предстоятелството и първосветителството на тримата наши светейши патриарси – блаженопочившите и приснопаметни патриарси Кирил (1953-1971) и Максим (1971-2016) и нинездравстващия патриарх Неофит. Канонизациите на българските духовни будители, които са извършени през 60-те години на ХХ век, на новомъчениците за християнската вяра по време на османското владичество, извършена през 2011 година и тази на св. Серафим Соболев, са свидетелство за духовната приемственост на вярата и благодатния живот на Църквата в Светия Дух (5).

Според редица изследователи на Православието и църковната история наличието и практиката на канонизация на нови светци е един от важните белези за истинското достойнство на една автокефална поместна православна църква, също така и знак за високо патриаршеско достойнство. Чрез прославлението на нови светци Църквата свидетелства за живота на вярващите в благодатта на Светия Дух и показва пътищата на спасението и типовете святост, посредством които се постига то в условията на новите исторически времена (1).

Българската патриаршия през ХХ век още със своето възстановяване през 1953 година учредява и въвежда в своя календар един нов специален празник, посветен на Всички български светии, с което се поставя началото на нов исторически етап в църковната почит и канонизация на нови светци в българската молитвена и църковно-богослужебна практика. Празникът „Събор на всички български светии“, посредством своето учредяване, иконографско изображение и богослужебно последование ни показва църковното съзнание и богословско разбиране за почитта към светците на Църквата като разкрива православното учение за светостта и богослужебната почит към сонма от светци, които са просияли от българския род или са се подвизавали за христовата вяра по българските земи (6).

Почитта към арихиепископ Серафим Соболев и неговата канонизация

През 2016 година беше извършена най-новата канонизация на светителя Серафим Софийски, при която почитаният всенародно руски духовник и светител ариепископ Серафим Соболев беше тържествено прославен от Църквата и паметта му въведена  сред Божиите угодници просияли в святост. Тази канонизация Българската патриаршия извърши съвместно с Руската православна църква в една съвместна процедура и официален тържествен акт на прославление. Това обстоятелство беше предопределено от факта, че Софийският светител е бил клирик на Руската църква, но служението му е преминало в България и затова и двете поместни църкви трябваше да вземат решение и да участват в процеса и процедурата по канонизация.

Архиепископ Серафим Соболев напуска Русия след Болшевишката революция заедно с руските емигранти и идва в България през 20-те години на ХХ век. Той служи в руския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и малката църква „Св. Николай“ на ул. Калоян срещу сградата на Софийска митрополия. Той е бил приет радушно и подкрепян в своето църковно служение от Светия Синод на Българската православна църква и от Софийския митрополит Стефан. Архиепископ Серафим е духовен предстоятел на руските църковни общини в България и се явява като жива връзка и посредник между руското благочестие и монашески традиции, свързани с монашеството и православната духовност на такива подвижници като св. Серафим Саровски, и българската духовна традиция, изразена в почитта към св. Йоан Рилски.(3)

В своето пастирско служение руският светител става духовен отец и пастир както на руските емигранти, така и на много българи, независимо че по това време Българската екзархия се е намирала в изолация поради наложената от Цариградската патриаршия схизма. Чрез своето пастирско служение и братско отношение към българите архиепископ Серафим Соболев спомага за преодоляване на тази изолация на Блъгарската църква и нормализиране на междуцърковните отношения.  

След редица перипетии и трудности, но и благодатни моменти от своето светителско служение, владика Серафим се утвърждава като изразител на чистотата на Православното вероизповедание и благочестие и си спечелва уважението на вярващите християни не само в София, но и в цяла България. Той извървява своя път като светител и Божий угодник далеч от своята родина и завършва своя земен път след края на Втората световна война в град София, а тялото му е погребано в криптата на руската църква „Св. Николай“.

Години наред след неговото упокоение, което става през 1950 година, на гроба му идват много вярващи с молитва за неговото застъпничество пред Бога и много от тях свидетелстват за различни чудеса и изцеления. В предсмъртното си завещание към своите духовни чеда светителят Серафим Соболев е дал утешителни напътствия да идват с молитва пред Бога при неговата гробница и мнозина спазват това поръчение десетилетия наред (2).

Официална съборна канонизация и тържествено прославление

Въз основата на тези свидетелства за благодатна помощ и небесно застъпничество през последните години по предложение на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Максим, а след това и на нинездравстващия Български патриарх Неофит, Руската православна църква започна процес по проучване на живота и делото на светителя и пристъпи към официална канонизация. В началото на 2016 година този процес по официално канонизиране на Богучарския архиепископ Серафим Соболев завърши с църковния акт по прославление и канонизация, която беше тържествено извършена в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от синодалните архиереи на Българската патриаршия и на Московската патриаршия на 26 февруари. Тържественото богослужение се излъчва по Българската национална телевизия, която представя и специално подготвен документален филм за живота и делото на Софийския Чудотворец.

Както е известно, според православната агиология и църковно-канонична традиция, при обследването на живота и пристъпването към канонизация и прославление на съответните Божии угодници, засвидетелствали в живота си дела на святост, техният духовен подвиг се характеризира според определени белези и те се причисляват към лика на определена група или тип светци (4). 

„Християнските подвижници полагат всички старания да обуздават своите греховни наклонности и да се усъвършенствуват духовно като доброволно се посвещават на най-строго изпълнение на общата християнска повеля: „Ония пък, които са Христови, разпънали са плътта си със страстите и похотите“(Гал. 5:24). Следвайки наставлението на апостол Павел християнските подвижници отхвърлили от себе си „вехтия според предишното живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, и се обличат в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“(на църковнославянски – „в правде и преподобие истини“) (Еф. 4:22-24).(7)

Църквата почита своите подвижници и Божии угодници, праведници и светци като ги поставя в определен лик или група, според техния подвиг, но винаги в сонма и събора на всички светии, които съборно прославят Бога в небесната тържествуваща църква и участват заедно в неизследимата пълнота на Божията нетварна светлина и незалязващата слава на Божието царство. Затова почитта към просиялите в святост Божии угодници е свидетелство както за светостта, така и за единството, пълнотата и съборността на Божията Църква в Светия Дух. 

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

Използвана литература

  1. Евдокимов, П. Православието. С., 2006.
  2. 2.Светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Житие, Аскетически поучения и Проповеди. София, 2016.
  3. Кострюков, Андрей. Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев). София, 2011.
  4. Булгаков, С. Православното почитане на Божията майка и на светците. – в: Православието, С., 1994, с. 198-216.
  5. Нушев, К. Опит за типологизация на светците, канонизирани от Българската православна църква в най-ново време. – в: сб. Съвременната святост: история, образи, символи, практики. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2018, с.90-107.
  6. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1992, с. 114 – 123.
  7. Панчовски, Ив. Многообразие на светия живот. – сп. Духовна култура, 1976, кн. 7, с.7.

Светодавец, бр. 2, 2021 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s