Търпението – свръхсила

Търпението. Една от християнските добродетели, които никак не се ползват с популярност в днешно време. Счита се за проява на слабост, нерешителност, за неспособност да се противопоставиш на неблагоприятните за тебе обстоятелства, на предизвикателствата на живота, неспособност да окажеш съпротива на онези, които ги вредят.

Но Търпението не е проява на малодушие, а на истинска сила и мъжество, които нищо не може да разклати. Християнското подвижническо търпение ни прави неуязвими за превратностите в живота, за страданията в света, за човешката злоба, за неправдата в света и е предпоставка за истинско, от нищо ненакърнимо щастие и душевен мир. То, наред със смирението, кротостта, незлобието, ни прави вътрешно автономни, прави духовното ни състояние недерминирано от обстоятелствата в нашия живот, от другите хора и света. 

Скърбите в този свят, който по думите на апостола «лежи в злото» са неизбежни. Огорченията от страна на хората около нас – враждуващите срещу нас, но и от онези, които сме пуснали в сърцето си – също са неизбежни, защото хората, също както и ние самите, са несъвършени, увредени са от греха и грешат. Но нали ние, християните, сме от Бога и знаем че „роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва” (1Йон 5:18,19), внимава и не позволява злото да завладее неговата душа, да събуди в него гняв, ожесточение, униние… Защото злото насочено срещу нас тогава печели победа, когато намери почва в душата ни, но ние трябва да се придържаме към принципа „Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро” (Рим. 12:21). 

Търпението е способността да запазваме духовния си мир, крепка вяра, радост и надежда в Господа каквито и изкушения и изпитания да ни връхлетят. Търпението е да възпиташ, да укрепиш в себе си силата да не се смущава душата ти от чужди нападки и действия, които ти вредят, от превратностите на съдбата, от страдания за тялото и душата, от изкушения. От нищо. И целият ни свят да се разклати ние да не се поклащаме и от нищо да се не смущава сърцето ни, нито да се плаши (Йоан 14:27). 

Автор: Александра Карамихалева

Светодавец, бр. 1, 2021 г. 

Снимка: pixabay.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s