Ще направя няколко коментара по един пасаж, който св. Софроний е написал за св. Йоан Кръстител. Господ издигна св. Йоан Кръстител и даде свидетелство, че той е най-великият сред родените от жени, защото той наприви най-малкото (вж. Мат. 11:11).
Въпреки че имаше цялата слава в Израил и много хора дори го смятаха за Христоси, той се опстави под нозете Господни и свидетелства, че е недостоен да развърже дори ремъка от обущата на Христос (вж. Лука 3:16, Марк. 1:7 и Деяния 13:24-25) и че “Христос трябва да расте, но аз трябва да се смалявам” (вж. Йоан. 3:30). Не бива да забравяме, че паднахме в греха от гордост, а най-голямата добродетел, която нашият Господ прояви, за да спаси света, е смирението – противоположно на това, което ни накара да погинем. Наистина Христовото смирение ни спасява, Неговият най-голям дар, който ни позволява да открием изцеление от падението ни. Самият Господ поставя смирението като условие, за да научим нещо божествено: “вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). Ако се научим на Христовото смирение, ще можем да възприемем две реалности: божествената и човешката. Ще възприемаме Божието присъствие във всичко и във всеки, а също така и ще усещаме лъжливостта в нас самите. Христос е светлината на света, “, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан. 1:9), тъй като всеки човек има Божия образ в себе си. Бог е съзидал в човека потенциала да опознае своя Създател и да се съедини с Него и ако видим Неговия образ във всеки човек, можем да почитаме и обичаме всяко човешко същество като себе си.
Ако обаче искаме да възприемем този образ в другите, трябва да имаме смирение, защото смирението привлича благодатта, а благодатта е светлината на живота. Без смирение оставаме слепи и не можем да разберем и усетим нищо божествено и нищо човешко. Величието на св. Йоан Кръстител се състои в това, че той бе толкова смирен, че можеше да разпознае и онова смирение, в което Господ се яви при нас, както някога бе явено и на Мойсей (Изход. 3:14). По това време около р. Йордан живеели много подвижници, но св. Йоан бе единственият, който разпозна Господа като “Агнецът Божий, който взема греховете на света” (вж. Йоан. 1:29, 36). Той имаше велики ученици, приличащи на него, първите велики апостоли, които той с радост подкани да последват Господ. Не е рядкост да се видят и в наши дни велики духовни отци, които са много привързани към своите ученици и не биха ги пуснали лесно. И все пак св. Йоан Кръстител бе толкова велик, смирен и свободен, че след като видял и разпознал Господа, той насочил собствените си ученици към Христос. А учениците му, израстнали в тази атмосфера на свобода и смирени подобно на своя господар, последвали Господа и станали стълбове на Църквата, стълбове на апостолската общност. Св. Йоан Кръстител толкова впечатли цял Израил, че множеството било озадачено и не могло да разбере дали той е Пророкът, този, когото очакваха (вж. Йоан 1:19-27). “Кой си ти?”, попита ли го и той отговорил: “Аз не съм Христос”. Веднага умът му бил насочен към Онзи, Когото очакваше и за Когото подготвяше хората. “Какво тогава? Ти ли си този пророк? Този определен пророк, за Когото Мойсей пророкува, казвайки: “Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, – Него слушайте” (Втор. 18:15). И Йоан отново отговорил: “Не”. Тогава в дълбока вътрешна борба евреите го попитали: “Кой си ти? Какво ще кажеш за себе си?” С други думи, казва отец Софроний, какво съзнание имаш за себе си, че кръщаваш човеците, че призоваваш хората към покаяние? Ето какво по-късно евреите попитали Господ: “С каква власт вършиш това?” (Марк. 11:28). Тогава Йоан отговорил кой е, но не директно, а само по отношение на Онзи, за Когото подготвяше Израил. Той не казва “Аз съм пророк”, но той им посочва присъствието сред тях на Онзи, Който по Своето съществуване бе преди него, преди всички и чийто обуща Йоан е недостоен да равърже. Точно така по-късно Господ ще отговори на евреите за това кой е Той, винаги в зависимост от Неговото послушание към Отца, но само ако имат смирение биха разбрали отговора.
Отец Софроний пише, че св. Йоан пръв разпознал Господ като Яхве на Израил, така че той наистина е пръв в изповядването на вярата. Той получи потвърждението на истината, която бе изповядал на своите ученици, когато кръсти Христос в Йордан т.е. когато чу гласа на Отца, свидетелстващ за Сина и видя Св. Дух да слиза върху Него под формата на гълъб (Мат. 3:16-17). За нас това е дадена истина, много е лесно да разпознаем Христос като Господ, защото ние сме родени от християнски родители, кръстени сме и сме получили такава голяма благодат, макар че тя може да бъде погребана в сърцето ни. Ние имаме история на повече от 2000 години святост на живота на светци, които Го познали в пълнота и Го обичали неимоверно. С течение на времето това води до две неща: вярно е, че хората стават все по-отчуждени и губят благодастта, но имат и повече знаци за действието Божие в света. наскоро цял облак от велики светии бяха канонизирани. те са истински свидетели, достигнали до светостта, така че е много лесно за нас да бъдем укрепени във вярата и да следваме Христовия път.
Св. Софроний пише: “Моисей и пророците предварително обявиха Христовото явяване на земята сред нас, което се изразява в името “Емануил” или “с нас е Бог” (Мат. 1:23), но когато този Бог се яви хората не Го разпознаха. И това не е изненадващо. Те бяха скандализирани. Дори за апостолите четем в Евангелието, че когато видяли Христос след Неговото Възкресение, някоито Му се поклониха, но някои се усъмниха (Мат. 28:17)”. Отец Софроний имаше това свято разпознаване, за да разбере, че те не се съмняват в Негово величие, тъй като имали съвършено виждане и съвършена вяра, не се съмнявали, но по-скоро се чудели, че човешката природа може да получи такова изобилие от благодат и слава Божия. Отец Софроний продължава: “Как е възможно да разпознаем в човешка форма Онзи, Който само чрез Неговото слово е създал всички светове? Евреите били изненадани да видях Месията Христос в човек, възпреки че Неговото възплъщение бе пророкувано. Евреите вярвали, че Месията ще бъде човек, син на Давид, но не и Син Божий. В самото начало на завръщането на отец Софроний при Христос, макар и да му бе потвърдено, че Христос е Бог, защото имаше онова велико духовно състояние, той все пак имаше борба, може би заради влиянието на Изтока: “Как можеш Ти, този велик и съвършен Бог, да позволяваш толкова много страдания в този свят?” И тогава този Всемогъщ Бог, с Когото той се карал, ми отговорил като Разпнатия Господ: “Ти ли умря на Кръста за всички тях?”. Тогава отец Софроний бил засрамен и неговата любов към Христос се умножила. Христос казва същото и на св. Павел, който разбрал, че Иисус е Бог, когато му се явява по пътя за Дамаск и го попитал: “Кой си Ти, Господи?” Христос тогава отговаря: “Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (вж. Деян. 9:4-6). Тук отново Христос отговаря като Разпнат Господ, като Яхве. Както в случая на св. Павел, така и в случая на отец Софроний, Христос бе признат за Бог и Той отговорил като Разпнат Господ. Ето защо отец Софроний казваше, че обожението е непостижимо без абсолютна вяра в божествеността на Христос и в божествения произход на Неговото слово. Тогава в нашата съвест Яхве, Всемогъщият Бог на Израил, ще бъде разпознат като Разпания Господ, Който умря за греховете на света – това е правилната вяра.
Материалът се публикува със съкращения.
Източник: pemptousia.com
„Светодавец“, бр. 1, 2021 г.
Светодавец 