Духовните измерения на кризата

През 2020 година всички ние се изправихме пред едно ново и безпрецедентно изпитание на глобалната епидемия от новия коронавирус (covid-19) и необходимостта от спазване на редица мерки за физическо дистанциране и социално изолиране.

Християните възприемат това изпитние по духовен начин и го осмислят в светлината на вярата в Бога и подвижничеството в християнските добродетели. Те подхождат с внимание и трезвост, вслушват се в гласа на своята съвест и следват духовното ръководство на своите пастири като усилват молитвата за своите ближни и общението с Бога в живота на Църквата. Изпитанието на пандемията и необходимостта от предприемане на ограничителни мерки, временно дистанциране и социална изолация, е време на смут и притеснения, на дискомфорт и страхове за живота и здравето, но преди всичко за вярващите християни това е изпитание, което предоставя възможност за усилване на молитвата и за укрепване във вярата и упованието в Бога.

Какви са духовните измерения на кризата?

Кризата, в която се намираме поради пандемията, ще повлияе много сериозно върху духовния живот и ценностите, върху мисленето, поведението и осъзнатите или неосъзнати ценностни основания и нагласи на много хора. По принцип всяка една криза е дълбоко изпитание за човека, за неговия характер и за неговите ценности, а това изпитание може да доведе до различни реакции у различните хора и до различни пътища и възможни последици. Единият път, като изход от кризата, е това сериозно изпитание да се превърне в истинска възможност за „преоценка на ценностите“, както от гледна точка на християнската етика, така и от общочовешка и хуманистична гледна точка. Да възприемем кризата като шанс и възможност да променим това, което сме възприели и осъзнали като фалшиви ценности и стереотипи на поведение и да се обърнем към същинските и дълбоки ценностни основания на човешкото съществуване. Тогава кризата предизвиква промяна на характера, обновление на ценностите и задълбочаване на човешкото общуване. Води до обновление на личния живот, до оздравяване на човешките взаимоотношения и в по-широк план да обновление на обществения живот. А другият път е кризата да предизвика още по-дълбок упадък на ценностите и разпадане на общите основи за човешкото съжителство – раздалечаване и отчуждаване между хората, социална изолация и духовно изолиране, егоцентрично самозатваряне и подкопаване на основите за общуването, съчувствието, споделянето и взаимната подкрепа. Ако кризата доведе до тези негативни последици за личния и обществения живот това ще бъде тотален разпад на обществото, защото инстинктите за оцеляване, страхът от болестта или от смъртта и егоизма ще подкопаят общностния начин на съжителство, ще разрушат солидарността и човечността и ще направят невъзможно да се гради човешка общност върху общи и споделени универсални ценности.

Християнският поглед към кризата

Тази ситуация на криза, и на повсеместна опасност от епидемията, е едно велико изпитание, но и възможност всеки един от нас да се обърне към себе си, да застане пред Бога и да промени това, което е необходимо в себе си, за да постави ново начало в личния си живот и отношенията с ближните. Да се замисли за най-важното в живота, да се освободи от суетното и безсмисленото, от маловажното и незначителното. Да благодари на Бога за всичко, което е получил от Него и да поднови с ново усърдие и духовна трезвост молитвата и общението с Христос и подкрепата за Неговите най-малки братя. Времето на карантина и социална изолация е уникално и благословено от Бога време за нас, ако го възприемаме осъзнато като полезно за нас и нашето спасение, а не като наложено ни принудително от някакви външни за нас светски сили и държавни власти. Като уникално и благословено за нас време на самоизпитание и духовен пост, на самоограничение и въздържание, на усамотение и анахореза – на съзнателини духовни усилия за превъзмогване на страховете и суетата, които идват от „света, който в зло лежи“ и на обръщане към Бога с „Дух и Истина“!

Духовните ползи и възможности от кризата

Тази криза, която Бог ни изпраща според Своя премъдър и човеколюбив промисъл за наша полза и за наше спасение, неминуемо ще ни научи да ценим повече общуването  с нашите ближни и да се радваме на уникалните моменти на среща и взаимно общуване с другите хора. Тези от нас, които се вглеждат духовно чрез очите на вярата в причините за сегашното изпитание и търсят най-вече целта и смисъла на тази критична ситуация в нашия живот, но подхождат с вяра и упование в Божия промисъл и възприемат всяко обстоятелство като възможност за промяна, духовно обновление, преоценка на ценностите, утвърждаване в пътя на спасението и нравствено възраждане в личния, семейния и обществения живот, ще оценят по нов начин както своя живот, така и общуването с другите хора. Те ще преосмислят значението и възможността да общуват със своите ближни и приятели, ще преосмислят връзките и общуването с колеги и познати, дори и възможността да се общува с далечни и непознати хора, с които се срещаме всеки ден.

Доц. д-р Костадин Нушев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s