Да се подчиним на Божията воля, за да бъдем обожени

На този ден (Петдесетница бел. ред.) си спомняме, че само преди петдесет дни след славното Христово възкресение Св. Дух слезе върху светите апостоли и всички събрали се с тях, по един нов и различен начин. За първи път Св. Дух пребивава в човешката душа.

Преди, в старо време, Св. Дух снизхождал върху човека по различни начини – например: когато пророк бивал вдъхновяван да говори или да пише, или пък да върши нещо по определен начин, да изпълни конкретна мисия, така че да каже на народа за Божията воля. На Петдесетница се случи обаче нещо ново, нещо чудно и предивно – Бог дойде и заживя сред нас не само като Богочовек, но и вътре в нас чрез Св. Дух. Обещанието за нашето спасение, че ще бъдем съединени с Бога, започна да се изпълва. Това снизхождане на Светия Дух има дълбоко въздействие върху човека, защото чрез него се започва метаноята на човешката душа. Душата е влязла в контакт с Бога и не може да остане вече същата. Сега е лесно да се види как поведението на човека може да се промени, когато е приобщен към Църквата. В стремежа си да научи и усвои всичко, което ни дава Светата Църква, той ще следва нейните инструкции и ще прави нещата по различен начин, а не както преди. Но тази промяна не свършва дотам, защото тези нови действия имат свой собствен ефект; те започват да променят начина,
по който човек мисли и възприема света около себе си.

Capture

Ако например сте искали да развиете състрадание към някого, тогава най-добрият начин да започнете да го чувствате е да действате така, сякаш сте били състрадателни и чрез последователни действия на милосърдие, умът ще започне да мисли състрадателно и сърцето ще започне да изпитва това чувство на съпричастност и емпатия. Ако действате към някого с любов, въпреки че може да имате апатия или дори чувство на неприязън към човека, тогава след кратко време, ще започнете да го обичате в действителност, защото такъв е ефектът, по който делата десйтват върху сърцето. (Тази истина, между другото, противоречи на идеята в нашето общество за „влюбване или разлюбване“, като демонстрира, че любовта не е нещо, което по някаква тайнствена причина се удря в сърцето, а е резултат от усилие и се поддържа с усилие.) Но дори и тук тази промяна не свършва, защото веднъж развием ли нови чувства и мисли, тогава духът ни също се променя и започва да развива в душата духовните плодове на тези промени, наречени добродетели, и тези добродетели привличат Божията благодат. След това тази благодат трансформира самата ни природа, така че вече да нямаме природата на греха в себе си, но да започнем да развиваме богоподобна природа. Пасха и Петдесетница са преобразяващи. В Пасха се възраждаме; ние умираме и възкръсваме с Христос. След това тази нова възкресена природа се оформя и формира от Църквата и се изпълва със Светия Дух. Нашият Господ говори за нечистия дух, който е бил изхвърлен от човека, че не намира място за почивка, мислейки как ще се върне при предишния си стопанин.

“И като дойде, намира я пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото (Лука 11:25-26)”.

Когато в Пасха се възраждаме и душата ни е „пометена и приведена в ред“, тогава е необходимо нашата душа да бъде изпълнена, така че да се предотврати демоните да се възползват оново и така Бог в своята безкрайна любов и милост идва Сам, за да живее в нас чрез Светия Дух. Това е празникът на Петдесетница, обитаването на Светия Дух и преображението, започнало на Пасха, се завършва при слизането на Светия Дух на Петдесетница. И Светият Дух в нас, Самият Той, преобразява и оформя душата в пълното приемане на Неговия собствен образ и подобие. Но Бог не действа спрямо нас като тиранин, Който налага Своята воля, без да се съобразява със собственото ни желание, а по-скоро Той действа като любящ Отец, Който ни позволява чрез доброволните си действия, да се подчиним на Неговата воля и Който работи с нас, така че да бъдем духовно преобразени. Следователно е необходимо да си сътрудничим с Бога, да му позволим да работи в нас и да оформим собствената си воля според Неговата воля.

Ако се съпротивляваме на Него и откажем да съдействаме на Неговото ръководство и Неговото наставничество, тогава Той ще се оттегли и няма да ни насили. Следователно ние трябва да развием в себе си желанието за Бог, което надминава всяко друго желание и любов към Него, която е по-голяма от всяка друга любов. Как да развием това желание и тази любов? Какво казахме току-що? Ако искате да обичате някого, тогава действайте така, сякаш го обичате и за кратко време тази любов ще започне да расте в сърцето ви. И така, ако искаме да развием върховна любов към нашия Господ Иисус Христос, тогава трябва да започнем да действаме така, сякаш вече имаме такава любов. Ако коригираме поведението си така, че да съответства на желанието и любовта към Бога, тогава това желание и любов ще растат в сърцето и душата ни. Когато Го желаем, тогава Той ще изпълни нашето желание; когато Го обичаме, тогава Той ще дойде при нас. И когато Той дойде, Той ще ни преобрази в Свой образ и подобие и ще обитава вътре в нас, обединявайки ни със Себе Си.

Автор: свещеник Давид Моузер

Източник: http://www.orthodox.net

Текстът е публикуван в бр. 6 на Светодавец. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s