Църквата е боен, а не круизен кораб

Винаги се изненадвам, когато някой човек се кръсти в православната вяра. Предвид настоящата епоха има толкова много версии на християнството, които постоянно ти се набиват в лицето.

Много от тях са в крак с ценностите и надеждите на съвременната култура. Някои предлагат път към просперитет и комфорт (без значение дали наистина могат да го осигурят). Други предлагат полезни съвети за вредните ни навици и изискват действия, докато трети пък преподават пътя на позитивното мислене. В някои от тях музиката е буйна, съвременна, но често богословието не е ориентирано към интелектуалното възприемане.

Защо тогава някой би искал да се присъедини към вяра, която ви моли да бъдете редовни в присъствието си, вместо да идвате, когато ви е удобно; за поста като начин на живот; създаване на молитвено правило, а не просто да се молиш – какво искате и когато искате; десятък, вместо да пускате в кутията каквото имате в джоба си; да се учите, за да предизвикате своето мислене, вместо да вярвате, че всичко, което трябва да направите, е „четене с внимние“; посещаване на уроци, за да се учите от други и т.н.

Причината в това е разбира се Светият Дух, който призозава душите и им показва, че Църквата не е круизен, а боен кораб. Докато Църквата е призвана да бъде в света и да бъде свидетел на света, тя не е призована да бъде съвременна или свързана, с която и да е култура, в която се намира в историческата обстановка. Да си православен означава да се бориш не само с проблемите, които идват в живота, но и със света, плътта и дявола. Св. ап. Павел разбра това. Във второто си послание до Тимотей той казва, че се е подвизавал с добрия подвиг. Чуйте глаголите, които използва – бодърствай и се подвизавай. Това не са думите, които описват лесния живот във вярата. Бил съм само в няколко физически двубоя и съм участвал в някои интелектуални битки.

Научих, че ако искате да победите, трябва да се научите да се биете добре. Това изисква да придобиете някои бойни умения и също така да познавате добре своя опонент. Добрият бегач трябва да тренира и да се храни добре, но преди всичко той трябва да има добро сърце. Да работиш добре и да се бориш добре включва ум, душа и тяло. В Православието е същото.

Вярата изисква тяло, ум и душа.

Ако не тренираш тялото, то ще съкруши вашата вяра с постоянните си изисквания за удовлетворяване и комфорт. Ако не тренираш ума, бащата на лъжата ще те измами и ще те отдалечи от вярата. Ако не нахраниш душата, тогава, когато настъпи неблагополучието, няма да имаш сили да устоиш. Ами финала? Във времето, откакто съм служител и свещеник, виждам много хора да идват и да си отиват. Някои започнаха с много усърдие, но завършиха с неуспех. Апостол Павел казва, че краят на неговата борба е, че е опазил вярата. За съжаление краят на борбата за някои е напускането на вярата. Някои православни възразяват срещу идеята, че борбата е неизбежна или че вярата трябва да отправя някакви искания. Те искат това, което се нарича “параклис на лекотата”, където могат да дойдат, да запалят свещ, да се насладят на приятно обслужване, да изпият хубава чаша кафе и след това да си тръгнат. Православието няма да бъде голяма част от ежедневието им. Ако в семейството на Църквата има знак на борба, тях ги няма, много често за добро.

Епископ Фултън Шийн казва следното: Християнството не отминава, защото е твърде трудно. То отминава, защото е твърде меко. Мнозина не могат да водят борбата и за тях става невъзможно опазването на вярата. Както веднъж св. ап. Павел казал, че някои имат формата на вярата, но нямат силата. Сещам се за това, което Духът често казва на Църквите в книга Откровение: на онзи, който бъде верен до смърт, ще му дам венеца на живота – втората смърт няма да го повреди. Тези, които носят венците, са тези, които са спечелили битката.

unnamed

Нека ви кажа и нещо накрая на моето слово. Често се чувствам слаб и много пъти съм изоставял Бога. Това, което ме кара да се боря и да водя битката, е безграничната Божия милост и прошка. Именно тази милост прави възможно постоянството на светците. Знам, че във всяка война може да загубите няколко битки. И все пак, ако останете послушни на командира, в крайна сметка ще спечелите войната.

Бийте се, подвизавайте се, завършете успешно своя подвиг.

Да си православен означава да се бориш не просто да отслабваш или да плащаш сметките и пр. Това е борба за опазване на вярата. В крайна сметка Господ обеща кръст на онези, които го последваха. Мисля, че в деня на Съда единственото нещо, което Господ ще ни попита, е „опазихте ли вярата?“ Ако го направим, значи сме се борили с добрия подвиг, свършили сме пътя и сме спечелили състезанието.

Автор: свещеник Йоан Мойсей
Източник: http://www.pravmir.com

Текстът е публикуван в бр. 6 на Светодавец за 2020 г. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s