Клисарят Бай Дочо

 – Отче, все се каня да те питам: мога ли да се моля с мои думи? – попита престарелият и полуглух клисар бай Дочо селския свещеник.

  – По принцип може, но светите отци са ни оставили образци – молитви, с които те са се обръщали към Бога. Ти нали имаш молитвеник – там има молитви от свети Макарий Велики, от свети Йоан Златоуст, от свети Василий Велики. Прекрасни молитви! А ти какво може да прибавиш към тях?

  – Да, отче. Харни са молитвите. Чел съм ги, но не са сякаш подходящи за мен. Аз съм прост човек. За прости неща се моля: да е жива и здрава бабичката ми, макар че е малко проклета, децата, внуците. Пък и, не знам грешно ли е или не, ти си по-учен, ти ще кажеш, и за кравичката се моля да е жива и здрава, да ни дава мляко, и за кокошчиците се моля – да ни снасят яйчица…

  – Не мисля, че е грешно – отговори отецът. – Чел съм някъде, че веднъж при един от оптинските старци, мисля че беше свети Амвросий Оптински, дошла една селянка с молба да се помоли за гъската ѝ. „Как ще се молиш за гъската ѝ?!” – възроптал някой край него. „Не виждаш ли, че това е всичко, което тя притежава? В тази гъска е целият й живот” – отвърнал старецът.

  – И друго да ти река, отче. Кога ми забръмчи някоя мисъл тревожна в главата или не знам що да чиня, сиреч как да постъпя в един или друг случай, питам Бога.

  – Ама ти, значи, директно с Бога си говориш? – подхвърли на шега отец Дамян. – Мене прескачаш. Нали ние, свещениците, сме посредници между Бога и човека. Е, как си говориш с Бога?

  – Нали казваш, че Библията е Слово Божие. Помолвам се, как си я знам, прекръствам се, отварям наслуки Библията, поставям пръст върху някой стих, прочитам го и значи, туй е за мен, що Бог сака да ми каже.

   – Ти също като Достоевски постъпваш и той така правел.

   – Кой каза, Стоевски ли? Немаме такъв човек в наше село.

   – Да, не е от вашето село. Достоевски, дядо Дочо, е гениален руски писател! Някои го наричат тринадесетия апостол.

   – Апостол, казваш. Е, язе не можем да се мерим с него.

   – Вярно е, че не можеш. Кажи за какво си говорѝ последно с Бога!

   – Кахъря се, отче, за тоя пусти вирус, дека се е пръкнал и мори людете. Кога ще свърши тая напаст? За туй си хортувах с Бога.

   – И какво ти каза Той?

   – Виж сам, отче! – и му подаде разтворена Библията.

уеиэСтихът, с който Бог отговаряше на бай Дочо, бе 17-ти стих от третата глава на книгата на пророк Софония: „Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси”. Отец Дамян зачете от началото трета глава и стигна до 6-ти стих, в който се казваше: „пусти направих улиците им, тъй че никой не ходи по тях”, и си рече: „Сякаш за днес е писано”. Остави настрана Книгата на книгите и се замисли: „Както Бог някога избрал простите и необразовани рибари за Свои ученици, а не съвременните Нему мъдреци, и сега може би чрез такива неуки, но със сърца на младенци хора като бай Дочо ни открива Своя промисъл”.

Автор: Янчо Михайлов

Разказът е публикуван в брой 4 на сп. „Светодавец“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s