Йерусалим като топографски и духовен център на света

ekaterina-damyanovaПърви интерес на християните към Светите земи

В началото на IV век Християнството заживява в нови исторически условия. След издаването на Медиоланския едикт на Константин I Велики (306–337) през 313 г., с който то става позволена религия (religio licita), и свикания в Никея събор през 325 г. погледът на вярващите все по-често се насочва към местата, където се случват спасителните за човечеството събития, за които се говори в Свещеното Писание.

Св. Елена, майка на император Константин, предприема пътуване до Светите земи, в хода на което, подпомогната от епископа на Йерусалим Макарий (314–333), обследва местата, свързани с Христовите страдания и погребение. След откриване на Кръста Господен през 326 г. градът отново започва да придобива все по-голямо значение. С подкрепата на императорски средства и чрез палестинския епископат под водачеството на Евсевий Кесарийски (260–340) се издигат големи базилики във Витлеем, Йерусалим и Хеврон.

До споменатите по-горе години ранните християни не показват особен интерес към забележителности в Светите земи. Предполага се, че Голготският хълм и гробната пещера, в която е положено тялото на Спасителя, са били обект на почитане от страна на вярващите, тъй като те стават част от промените, които римският император Адриан (117–138) провежда в района след 135 г. Първите съобщения за отделни почитани географски места се появяват във връзка с достигнали до нас мъченически разкази. С едно съобщение от средата на II век за мъченичеството на Поликарп, епископ на Смирна (167/8 г.), се наблюдава и началният интерес към Палестина.

Библейско-географско наблюдение над светите места извършва споменатият Кесарийски епископ Евсевий, който през 311 г. съставя съчинението си „Ономастикон“ (Ỏνομαστικόν). В него той описва топографски известните през римско-византийския период места, свързани с библейската традиция, като изяснява наименованията им и ги локализира с помощта на римската пътна система.

Като начало на интереса в областта на материалната култура на Палестина и местата, свързани с историята на човешкото спасение от старозаветно и новозаветно време, могат да се поставят и първите християнски поклоннически пътувания от IV век насам, които също дават сведения за географското положение на библейски местности, описват запазени сгради и крепости от римския период и знакови за християните места, обръщат внимание на богослужението в Светите земи, както и на употребата на текстовете от Свещеното Писание. Важни извори за съвременните изследвания представляват поклонническите описания на Поклонника от Бордо (333 г.), Дамата Етерия (381 г.), Пътника от Пиаченца (570 г.), Монаха Аркулф (680 г.) и др. Отправилите се на дълго пътуване към Светата земя християни споделят, че посещението на места в нея, в съчетание с аскетически живот, укрепва, обновява и изяснява вярата. Палестина започва да се разглежда като география на небоземната биография на Иисус Христос, както отбелязва св. Кирил Йерусалимски (315–387).

Резултатите от споменатите пътувания до голяма степен стават възможни и благодарение на римската пътна система, която е завършена изцяло към средата на II век сл.Хр.

Благодарение на увеличаващия се поток от поклонници все повече нараства и значението на Йерусалимския епископ, както и правата му спрямо тези на Кесарийския епископ. Още на събора в Никея се препотвърждава обичаят и древната традиция да се почита епископът на Елия и да му се отдава почит със запазване на митрополията и признатите й права (виж. Правило 7). Йерусалим към този момент не е метрополис дори в собствения си регион.

dome-of-the-rock-189152_1920

Снимка: pixabay.com

Свещеното Писание в ранно-християнската традиция

Липсата на достатъчно сведения по отношение на библейската йеротопия за града в някаква степен става причина за разминаване понякога на някои от представите на читателите на Свещеното Писание. Хората през различните епохи, в това число и днес, в много от случаите имат установени представи за Светите земи, добити най-често от непосредствено четене на библейските текстове. Поради отдалечеността във времето и пространството понякога тези представи в голяма степен са обусловени от средата, в която живее читателят. Именно поради тази причина пътеписите представляват определена ценност в опита си да предадат описание на местата чрез наблюденията си на терен. Те се оказват ценен извор и за библейската археология дълги столетия преди началото на системни археологически проучвания в Палестина през XVIII век.

Поклонниците познават много добре Свещеното Писание и се водят изключително по него в избора на места, които посещават. Обичайна практика е те да прочитат библейски текст, който се отнася за самото място, до което те достигат в пътуването си. Интересът към всички библейски книги и тяхната важност като ръководство за вярващите се подчертава и от някои важни наблюдения на Етерия. Тя споменава за традицията Старият Завет да се чете поотделно и още веднъж, но вече изхождайки от Новия Завет, за да може старозаветните библейски места да бъдат разбрани в хоризонта на събитията, свързани с Христос. Поклонничката съобщава, че епископът на Йерусалим в 40-те дни преди кръщението на оглашените два пъти е четял заедно с тях Свещеното Писание, т.е. Стария Завет – отначало буквално, а след това – тълкувайки го (1). Това е едно ранно свидетелство за подобен подход при прочита и разбирането на библейските текстове.

Съставяйки своите бележки за пътя, който изминава през очите на вярата, особено внимание поклонничката Етерия отделя и на богослужебния живот на вярващите в Йерусалим във времето около Пасха 381 г. и последвалите месеци.

Обичайно (с изключение на празниците), според описанието на споменатата поклонничка, богослужението се провежда в три храма в Йерусалим, построени на мястото на Разпятието и погребението на Иисус Христос. В тези три църкви се извършва всекидневното и неделно богослужение, при което се преминава от една сграда в друга. Празничните богослужения се провеждат с тържествени литии в други църкви или места в Йерусалим и неговите околности, като църквата на Сион (във времето на Етерия храмът на хълма Сион вече не се е използвал за ежедневни богослужебни цели. Вярващите го посещават всяка сряда и петък от Великия пост, както и в дните на Пасха и Петдесетница, а служби се извършват само на големи празници), църквата на Елеон (на мястото на Възнесение, наречено Имбомон), църквата в Гетсимания, Лазариума във Витания. Служи се и в Голямата базилика на мястото на Рождество Христово във Витлеем. Повечето от тези места се свързват със строителните дейности на Константин I Велики и неговата майка Елена. Около 20 споменати в литературни източници църкви са археологически обследвани, а над 30 църкви, манастири или параклиси, които се споменават само в поклонническите описания, остават неидентифицирани. Особено място в хода на възникването на християнските светилища, както се спомена, заема Йерусалим.

Християните приемат Месия в личността на Богочовека Иисус Христос, поради което в евангелията се отделя голямо внимание на Йерусалим като място на страданията на Спасителя. Тук Той приема кръстна смърт и погребение (Мат. 27:31–66; Марк 15:20–47; Лука 23:26–56), възкръсва от мъртвите (Мат. 28:1–8; Марк 16:1–8; Лука 24:1–12) и Се възнася на небесата (Марк 16:19–20; Лука 24:50–53), като със Своята смърт, както се изразява епископ Атанасий Йевтич, „разширява географско-историческите граници на Светата земя и Светия град, превръщайки историята в есхатология” (2). В Йерусалим се осъществява и слизането на Светия Дух над вярващите (Деян. 2:1–4).

В Йерусалим е опредметена многовековна библейска история, с което той става важна тема в старозаветното богословие, наред с тези за призоваването на Авраам, сключването на Завета на Синай, излизането от Египет. Чрез Йерусалим Бог изпълнява Своя промислителен план спрямо целия свят. Градът се ползва с голяма популярност и неслучайно св. пророк Йезекиил го определя като център на света (Йез. 5:5; 38:12). Блаж. Йероним намира христологично и сотирологично изяснение на изказаното от старозаветния пророк определение за града (3).

Давидовият град е разположен върху централния планински гребен на Юдейската планинска верига между 700 и 800 м надморска височина, на границата между средиземноморската вегетация на запад и пустинния климат на изток (на 52 км източно от Средиземно море и на 25 км западно от Мъртво море). Градът е встрани от двата големи древни пътя, свързващи Египет със Сирия и Месопотамия – Via Maris (известен още като Военен път) и Via Regis („Царският път“, минаващ през източните йордански възвишения, но който все пак е близо до кръстовището на два малки търговски пътя, които не са били без значение за жителите на западнойорданските възвишения).

Византийският Йерусалим

Йерусалим от Византийския период в голяма степен остава във вида, който той придобива след потушаване на Второто юдейско антиримско въстание под водачеството на Симон Бар-Кохба през 135 г. (4) След справяне с бунтовниците император Адриан променя градския план на града, като му дава и ново име – Колония Елия Капитолина, по личното име на императора (Publius Aelius Hadrianus) и в чест на закрилника на града – Юпитер Капитолийски. Римският владетел депортира всички юдеи от града, като им забранява под страх от смъртно наказание да стъпват в него. По-късно император Константин частично вдига забраната, като разрешава на юдеите да посещават Йерусалим на всеки девети ден от еврейския месец ав (юли-август). Ден, който става траурен в памет на разрушаването на Йерусалимския храм от вавилонския цар Навуходоносор през 586 г. пр.Хр. и от римския пълководец Тит през 70 г. С юдеите от Йерусалим са прогонени и християните, тъй като римската власт не ги отличава от юдеите, и много от тях се установяват в град Пела, на изток от р. Йордан. След описаните събития епископската катедра на Йерусалимската църква губи своето особено значение и епископът на Елия става подчинен на митрополита на Кесария Палестинска.

Адриановият град е устроен с два форума. Един в източната част на града, северно от Храмовия хълм, и един, който организира около себе си търговската част на Адриановия Йерусалим. Реконструкцията на Йерусалим от този период се улеснява от археологическите наблюдения над други градове. Един добър ориентир дава откритата през 1884 г. карта от Мадаба (Йордания, VI в.), която изобразява територии, селища и пътища, свързани със Светите места. Разположената на пода на ранновизантийска църква мозайка дава картина за цяла Палестина от Библос и Дамаск на север до Синай и делтата на Нил на юг. Особено детайлно е изображението на Йерусалим, който се намира в центъра на мозайката (5). Местата, свързани с Божието домостроителство, стоят в центъра на света. Неслучайно църквата на Гроба Господен, която обединява местата на Разпятието, погребението и Възкресението Господне, стои в центъра на градския план на Йерусалим върху мозайката като духовен корен на света. Куполът, който се издига над него, стои като небе над случващото се на земята. На север от града стои текст от книга Второзаконие: „Вениамин, когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му“ (Втор. 33:12).

На мозайката най-старият градоустройствен план на Давидовия град, известен до сега, е в съвсем стилизиран вид под формата на овал, който в посока север–юг е пресечен от два форума (Cardo и Decumanus) с колонади (№ 1 от изображението на Константиновия комплекс). Градът е изрисуван като град със стени, укрепен с 21 кули и шест врати. При влизане в него от северната му страна през Дамаската порта, вляво на нея, се намира голям площад. Ако се тръгне на юг, през центъра на града минава едната голяма улица Cardo maximus, която стига до Сион. Към Иродовия период Сион започва да се идентифицира не с района на Храмовия хълм, а с гроба на Давид, разположен на югозападния хълм на Йерусалим (6). В центъра на града, отдясно на главната улица се намира Гробът Господен, както и мястото, където Иисус Христос е бил разпънат на кръст. В така представения план могат да бъдат разпознати още други важни обекти като Портата на св. Стефан, Дамаската порта, Яфската порта, Цитаделата, Църквата на планината Сион, Храмовият хълм, Златната порта, Антониевата кула.

Много от детайлите на топографията от римския и византийския период са потвърдени от разкопките на Nahaman Avigad в юдейския квартал на стария град. Археологът открива 200 м от главната улица, като се оказва, че в по-голямата си част улиците възхождат към Византийския период и само една част от двете вероятно е от римско време (7).

Разположение на Гроба Господен в Йерусалим

Днес Храмът на гроба Господен, който обединява местата на Разпятието, погребението и Възкресението, също стои почти в средата на стария Йерусалим. Едно обстоятелство, което понякога буди недоумение, като се вземе предвид, че според строгите предписания, които се откриват в юдейската традиция, отразена в Мишна, се забраняват погребения в очертанията на града. Един гроб следва да бъде отдалечен най-малко около 50 лакти (около 25 м) от градската стена.

Съществуват редица отправни точки в новозаветните текстове, както и в архитектурната история на града, които изясняват проблема. Според сходното свидетелство на Евангелистите, Спасителят е погребан в нов гроб, предоставен от Йосиф от Ариматея (Мат. 27:60, Марк 15:46), а не в общ гроб, каквато е практиката след умъртвяване на осъдените. Св. евангелист Йоан допълва: „На онова място, дето беше разпнат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган” (Йоан 19:41).

Може да се говори за научен консенс, който подкрепя християнското предание, възникнало непосредствено след смъртта и Възкресението на Богочовека, според което Христос е бил погребан под днешната Църква на Божи гроб. Във времето на земния живот на Спасителя мястото се намира на северозапад от Йерусалим, „вън от градските порти“ (Евр. 13:12). Скалистата местност северно от втората градска стена е разположена на западния хълм, върху който е построен т.нар. Горен град. Строежът на трета стена, която включва споменатата градина и описаните места в очертанията на града, започва във времето на Ирод Агрипа (41–44) и завършва към годините на първото антиримско въстание на юдеите в 67 г. Това археологическо разположение на стената дава обяснение защо днес, а и към времето на император Константин и ранните поклонници, мястото на Голгота и Светия гроб е в рамките на града.

Противно на утвърденото мнение, основаващо се на древната традиция, „протестантската традиция“ счита, че гробът на Христос се намира в близост до Дамаската порта на Йерусалим. Тази хипотеза и свързаната с нея гробница обаче отдавна е отхвърлена. Посочената като Иисусов гроб чак през XIX в. т.нар. „Градинска гробница” не е от новозаветния период, вероятно датира от II в., но все пак дава представа на посетителите за това как са изглеждали ранните гробници.

Епископ Евсевий Кесарийски дава сведения за промените, които император Адриан предприема в района. Според духовника: „Те (римските войници) търсеха да скрият гроба на Спасението от погледа на човеците. С голям труд влачеха земя и покриха цялата тая площ с голям насипен слой. Върху него построиха капище на Афродита” (8). На устроената платформа, която обхваща и Голготското възвишение, Адриан издига храм или няколко светилища. В цитирания по-горе текст Евсевий говори за светилище на Афродита, докато блаж. Йероним споменава за светилище на Юпитер и Венера (9). При издигането на Капитолийския храм Адриан не изравнява със земята хълма с гробницата, а само засипва ямите. Този земен насип спасява гробницата от разрушение и така мястото на храма отбелязва мястото на гроба (10). По-късно, благодарение на запазилото се предание, той е открит в близост до Голготското възвишение, над което царица Елена извършва оглед през 326 г. Днес църквата „Възкресение Господне” или – както е известна още – Божигробската църква е на самото място или в непосредствена близост до мястото, където е погребан Иисус Христос, независимо че Голгота и Божи гроб са загубили автентичния си вид от времето на Пилат.

Евсевий Кесарийски пише за това как император Констанитин разрушава езическите капища и издава свещени едикти, осигуряващи в изобилие всичко необходимо за изграждането на молитвен дом, достоен за Господ, и то с императорско великолепие, без да пести държавни и лични средства: „Той [Константин] заповяда мястото да бъде пречистено, като сметна за най-уместно местата, осквернени от враговете, да получат благословията на Всемогъщия Бог от собствените му ръце. И щом излезе заповедта, коварните измами веднага рухнаха и онова обиталище на заблуди, идоли, демони и тъй нататък бе срутено и напълно унищожено.

Но усърдието му не спря дотук. Императорът нареди материалите от срутената сграда, както дърво, тъй и камък, да бъдат отнесени колкото се може по-надалече, и всичко бе сторено според волята му… И отново вдъхновен от свято усърдие, той заповяда, след като пръстта бъде изровена до значителна дълбочина, да я пренесат на далечно място, защото е била осквернена от гнусотиите на демонопоклонниците.

Това беше сторено незабавно. И като се оголваха слой подир слой, появи се мястото, скрито под земята; и когато това стана, въпреки всички очаквания се появи достолепният и свещен паметник за възкръсването на нашия Спасител и пресветата пещера прие символа на Неговото възкресение“ (11).

В писмо до епископ Макарий, който по това време ръководи църквата в Йерусалим, се вижда, че императорът лично участва в изясняването на детайли по проекта на храмовия комплекс (12). Устройването на храма и архитектурните му особености оказват впоследствие влияние върху развитието на християнската архитектура и иконография. Като цяло, от IV в. се появяват и първите предмети, свързани с християнския култ. Най-често срещаните от тях са лети оловни и керамични ампули за миро, пръстени и т.н.

Храмовият комплекс на Божи гроб

Ориентираният в западна посока (с малко отклонение на юг) храмов комплекс на „Божи гроб“ (с общата площ от ок. 1.4 ха) бързо се превръща в център на християнския Йерусалим. Входът му се намирал на източната страна на Cardo maximus, където бил разположен и пазарният площад. Широки и официални стъпала (изобразени върху картата от Мадаба) отвеждат към един главен двор (Atrium), откъдето през три входа – един централен и два странични, се влиза в голяма църква, наречена Мартириум (№ 2 от реконструкцията на Константиновия комплекс). Тя представлява петкорабна базилика в памет на страданията на Богочовека.

Изграждането на дългия 58,5 м и широк 40,5 м Мартириум налага още при строителните дейности на Константин да се изравни скалистият терен на мястото. Богато украсеният среден кораб обхваща в една крипта скалната пещера, в която според Преданието св. Елена намира Христовия кръст. Съвременният храм на Божи гроб заема само една част от тогавашния Мартириум. Неговите основи се откриват в църквата „Св. Елена“ (арменския Параклис на св. Вартан), на изток от Голгота, в олтарната част на днешната гръцка църква.

В западна посока Мартириумът се съединява с още един открит вътрешен двор с квадратна форма, заобиколен от три страни (север, изток и юг) с колонада. В неговия югоизточен ъгъл е разположен Голготският хълм, към който отвежда един южен страничен кораб на споменатата базилика (№ 3 от реконструкцията на Константиновия комплекс). При преустройствата и скалата, върху която е стоял Кръстът, е откъсната от околността и оформена чрез изсичане на части от нея. Този квадратен блок, който стоял свободно под небето в украсения с колони вътрешен Атриум, се издигал около 5 метра над нивото на околността. Непокритата платформа на Голготската скала се ограждала от една решетка; подът бил украсен с мозайка, а по средата бил поставен златен кръст, украсен с благородни камъни.

Вторият двор отвежда и към ротонда, която се намира над Божия гроб (№ 4 от реконструкцията на Константиновия комплекс). Откритото пространство е било оградено от стена, която е имала осем врати (докъм 381 г.). От двора три стъпала отвеждат към Анастасиса, тъй като подът на базиликата е бил малко по-висок от каменната настилка на двора. Тук някъде е бил разположен баптистерий. За него споменават още поклонникът от Бордо, Етерия и св. Кирил Йерусалимски. Знатната дама описва как след кръщението им водели децата направо в ротондата. Картата от Мадаба изобразява квадратна сграда с фронтонен покрив и две врати, водещи към откритото пространство в източна посока.

Анастасисът („Възкресение“) е разположен на мястото на гроба Господен, заобиколен от колони и стълбове, и ротонда с диаметър ок. 35 м. Последната се намира в най-западната част на храмовия комплекс. Етерия описва голяма кръгла и куполовидна базилика, докато към времето на поклонника от Бордо (333 г.) на мястото на гроба Господен има устроено само малко светилище на открито. За ротонда не споменава и св. Кирил Йерусалимски. Възможно е тя да се е появила при строителните дейности на император Констанций II (337–361).

При преустройването на района за богослужебна употреба, още по времето на Константин Велики, по-ранните структури и сгради от времето на Адриан са унищожени. Скалата, която обкръжава гробното предверие, също е откъсната от околността и оформена. Подът е нивелиран. Някои от основните части на храмовия комплекс са завършени по-рано, тъй като се споменават в Бурдигалския итинерарий (Пътеписът от Бордо), но цялостно строежът на Константин е осветен на 13 септември 335 г.

Императорът организира грандиозна церемония по повод освещаването на храма на Божи гроб, което съвпада с 30-годишнината (tricennalia) от управлението на Константин. В памет на този ден се установява осемдневен годишен празник, който заема мястото си в религиозния и търговски живот на Йерусалим. Тържествата по случай освещаването на тези две църкви се отбелязват с особено великолепие, тъй като на същата тази дата е бил открит Кръстът Господен. През първия и втория ден от празника се отива в Мартириума. През третия ден се изкачва Елеонският хълм и се отива в църквата върху него, където е пещерата, в която Господ поучавал апостолите.

Елеонската планина (ок. 815 м) заема особено място в топографията на евангелската история. Към времето на Етерия на разположения на изток от Йерусалим и Кидронската долина хълм е имало две църкви. По-голямата и стара от тях е построена от император Константин и майка му Елена (330 г.) и носи името „Елеона“ или „Маслинова църква“. Тя отбелязва мястото, на което Иисус Христос разкрива пред учениците Си тайните на Царството. Другата църква, разположена в североизточна посока, е на самия връх и отбелязва мястото на Възнесение Господне (Марк 16:19–20; Лука 24:50–53). С времето тя става известна с името Имбомон (от гр. εν βουνω = на хълма).

Както се вижда от свидетелството на Етерия, богослужението се извършва на местата, където са се случили описаните в библейските текстове събития.

Изключително интересно е описанието на поклонничката на богослуженията през осемте дни на Пасхата. Тя споменава, че украсата и външното оформление и през осемте дни на Пасхата са такива, каквито са и през Богоявление – не само в голямата църква и в Анастасиса, при Кръста и на Елеонската планина, но и във Витлеем, и дори в Лазариума, и навсякъде – защото са дни пасхални.

В първият ден Господен хората се отвеждат в Мартириума. По същия начин става и в понеделник, и във вторник – но тогава така, че винаги след завършването на Литургията с химни се отива от Мартириума в Анастасиса. В сряда хората се отвеждат на Елеонската планина, в четвъртък – в Анастасиса, в петък – на Сион, в събота – пред Кръста, а в Господния ден, тоест в осмия празничен ден – отново в голямата църква, тоест в Мартириума.

През тези осем пасхални дни ежедневно след хранене епископът и целия клир, всички младенци (тоест с тези, които са били кръстени) и всички апотакти, мъже и жени, възлизат на Елеонската планина. Казват се химни, правят се молитви в църквата, която е на Елеонската планина и в която се намира пещерата, в която Иисус е учел учениците Си; правят се молитви и в Имбомон, тоест на това място, от което Господ възлязъл на небесата.

През вечерния час с химни се слиза до Анастасиса; това става през всички осем дни. Но в Господния ден след Пасха, след края на вечернята Литургия – от Анастасиса – с химни целият народ съпровожда епископа на Сион.

След като се отива там, се казват химни, подходящи за деня и мястото, прави се молитва и се чете онова място от Евангелието, в което в същия ден и на същото място, където сега се намира самата църква на Сион, при затворени врати Господ влязъл при учениците. След като се прочита това, отново се прави молитва, благославят се катехумените, после – и вярващите и късно всеки се връща в своя дом (може би във втория час на нощта).

По същия начин осем дни след Пасха, тоест в деня Господен, веднага след шестия час целият народ заедно с епископа възлиза на Елеонската планина. Първо се стои известно време в църквата на онова място, казват се химни, казват се антифони, подходящи за деня и мястото, и се правят молитви – по подобен начин подходящи за деня и мястото. Оттам отново се отива с химни на Имбомона. И когато настава време, вече целият народ и всички апотактити с химни съпровождат епископа до Анастасиса. До него се отива в този час, в който обикновено се извършва вечернята.

Вечернята се извършва и в Анастасиса, и при Голготската скала и оттам целият народ с химни съпровожда епископа до Сион. След като се стигне там, по подобен начин се казват химни, подходящи за мястото и деня; чете се отново и онова място от Евангелието, в което осем дни след Пасха Господ – след като влязъл там, където били учениците – укорява Тома за неговото неверие. Прочита се цялото евангелско четиво (Иоан 20: 26-31), след което се отправя молитва. По обичая, след като се благословят първо катехумените, а после и вярващите, всички се връщат по домовете си – както в Господния ден на Пасхата – във втория час на нощта (13).

Постепенно библейските места, за които споменават поклонници като Етерия, стават известни чрез библейските четива, омилии, и билейски инспирираните молитви и химни. Чрез интерпретацията тези места започват да играят ролята на литературни топоси.

Православното разбиране за библейските места, свързани със спасението на света, намира израз в богословието, Литургията, архитектурата, изкуството, иконографията и химнографията. В богослужебния живот на Църквата спасителните събития от човешката история не само се възпоменават, а се преживяват. Св. Литургия, в чиито рамки се проследява раждането, смъртта и възкресението на Спасителя, е една „рекапитулация на цялата икономия на спасителната история” (14), покана за единение с Христос, едно духовно изминаване на пътя на Лука и Клеопа към Емаус.

Автор: доц. д-р Екатерина Дамянова

(1) Етерия XLVI, 2. Цитирането на Дневника на Етерия е по изданието: Дневникът на Етерия „Peregrinatio ad Loca Sancta“ Поклонение до Светите земи. Литургичен извор текст, коментар, интерпретация. С., 2019.

(2) Jевтиђ, А. Света Земља (историja и есхатологиjа). – Христос Алфа и Омега. Врњачка Бања, 2000, с. 79.

(3) Hieronymus, Commentariorum in Ezechielem Prophetam Libri Quatuordecim. – PL 25, 52.

(4) Дамянова, Е. Библейско-археологични, топографски особености в Йерусалим през IV век. (с 4 приложения). – Дневникът на Етерия „Peregrinatio ad Loca Sancta“ Поклонение до Светите земи. Литургичен извор текст, коментар, интерпретация. С., 2019, с. 278–298, 355–357.

(5) Дамянова, Е. Йерусалим като топографски и духовен център на мозайката от Мадаба. – В: Богословски размисли. Сборник материали. С., 2005, 29–33.

(6) Срв. Йосиф Флавий, За юдейската война, 5, 4, 1–2.

(7) Avigad, N. Discovering Jerusalem. Jerusalem, 1983, 205–207.

(8) Eusebius, Vita Constantini, III, 25–28.

(9) Hieronymus, Epist. ad Paulinum, 58, 3.

(10) Дамянова, Е. „Гробът на Христос” – предизвикателство за постмодерния човек. – В: Сборник с доклади от научна конференция с международно участие (СУБ Стара Загора 7–8 юни 2007). Т. 6. Стара Загора, 2007, 247–251.

(11) Eusebius, Vita Constantini. III, 26–28.

(12) Eusebius, Vita Constantini, III, 29–40.

(13) Етерия XXXIX –XLI.

(14) Theodore Studite, Antirreticus I. PG 99, 339

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s