Неврозата на Причастяването

Всеки вярващ човек непременно се е сблъсквал с това, че се е оказвало доста сложно да премине през Изповед и Причастие. Виждам, че това е истински подвиг, особено за „малко” църковните или тези, които едва-едва се опитват да направят първите си стъпки в храма.

Хора ходят на църква години и десетилетия, но дори и познаващи добри свещеници, четящи добри книги по богословие, не могат да се подготвят за Изповед и Причастие. А и за църковните хора това е цяло изпитание.

Може би всеки православен човек може да се подпише под типичната история, която ще обрисувам с няколко щрихи. Подготвил се е човек да вземе причастие и ето че или възникват някакви здравословни проблеми, или колата се разваля, или нещо пада върху него, или изведнъж изплува някакъв стар спор. Това се случва или преди Причастието, или след него, когато човек вече се е върнал от църквата; а както си трябва, се е изповядал, помолил се е, причастил се е. И изведнъж след някакви невинни, глупави действия той се е напил; и след седмица сам пред себе си признава, че му се е случил ужасен запой (това, разбира се, е краен случай, но това също се случва).

Една стара монахиня ми е казвала в такива случаи: „Врагът воюва“ (или и друга фраза: „Врагът не иска доброто“) – всеки път, когато ние се стараем да се приближим до Бога, да очистим себе си, да разкрием душите си в среща с Него, да се изпълним с благодат, някой непременно се съпротивлява, противодейства ни, слага прът в колелата ни.

Да, това е война, това е истинска конфронтация. Но това обяснява ли всичко, което се случва с нас? Има ли в това някакво окончателно, задоволително обяснение за „неврозата на Причастието“, която се случва всеки път с човека, подготвящ се за тайнството? Защото това е съвсем истинска невроза, особено за младите хора. За каквото искате можете да помолите човека, само и само да не се подготви и да отиде на Изповед и Причастие. „Неврозата на Причастието“ – с какво е свързана тя? Само с това, че „врагът воюва“ ли?

DSC_1304

Струва ми се, че има няколко нива на проблема. Едно от тях, разбира се, беше съвсем правилно отбелязано от старата монахиня – има сили, които не ни желаят доброто и всячески се стараят или да попречат да получим духовен плод, или по-късно да го захвърлим, да го пропилеем напразно, неусетно да загубим този дар, който получаваме в Църквата от великото, удивителното тайнство Евхаристия, заради което всъщност е изградена Църквата.

Има и друго ниво – съвсем банално. То е свързано с това, че ние твърде претоварваме самите себе си по отношение на Евхаристията. Имам предвид някои ненужни, утежнени постове, невероятни изисквания към себе си или близките хора, които понякога довеждат човека до нервен срив.

Човек, който учи чужд език, знае, че перфекционизмът може да доведе до пълно отвращение към езика. Ако сте потопени в езиковата среда, общувате с носителите на новия език, никога не трябва да се опитвате да разберете всичко, което казват другите, важно е да разберете най-важното. Това е една от рецептите за успешно усвояване на чужд език – не да гоните идеалното разбиране, не да търсите някакви перфекционистки резултати и форми; само тогава можете да се движите от мъртвата точка напред в учението – в крайна сметка, да не навредим на самите себе си.

Ето, и в нашите експерименти, свързани с „училището по благочестие“, както го наричаха през XIX век, работи същата логика. Ако се опитваме да изпълним всичко, поставяме пред себе си умишлено висока летва; тогава притискаме сами себе си в ъгъла и се довеждаме до отвращение. Както у хората, обсебени от перфекционизма, се появява отвращение към чуждия език, така у нас  се появява някакво отвращение към най-невинните и дори полезни неща, които би трябвало да носят радост (та нали Изповедта и Причастието са, за да ни носят радост, а не да угнетяват душата ни и да ни водят до нервен срив)… 

Целият текст на архим. Сава Мажуко може да видите в новия брой на сп. „Светодавец “ – тук

Превод: Недялка Иванова 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s