Спирка “Съединение“

70187932_2249934668595285_6098239019219419136_nЕдна жена на средна възраст бързаше почти тичешком през оживената улица към метростанцията. Успяваше гъвкаво да се промушва в потока от хора и да се надбягва с времето, без да изблъсква никого.

На това я бе научила почти веднага след идването й в столицата нейна колежка в Университета, софиянка: „Чупки в кръста, чупки в раменете и давай напред!”, казваше ѝ тя. Нямаше ден, в който да не си припомня тези думи и да не се смее, напредвайки в тълпата.

Тя изглеждаше устремена напред, отнесена в себе си, незабелязваща никого около себе си. В движение започна да рови в чантата си и миг след това се отклони встрани. Подаде кутията с обяда си на един просещ старец на стълбите към подлеза. И за нея самата беше странно как може да подмине и познати хора, без да ги види, но образите на нуждата по пътя ѝ бяха винаги поглъщани от очите ѝ и правеше каквото може, за да им помогне, дори и с нещо дребно.

Настани се удобно в метрото – чакаше я дълго пътуване. „Пак преигра в това да се правиш на добра!” – упрекна се тя, усещайки глад, който ѝ напомни, че има броени левчета до следващата заплата.

От малка пренебрегваше себе си и своите нужди, за да даде на друг. В тийнейджърските си години прочете едни думи в книга на Тургенев, които ѝ дадоха стремеж как да живее: „Да бъдеш добра — това е малко; да правиш добро… да, това е главното в живота”. Тези думи ѝ дадоха и началото на осмислянето и разбирането на разликата между това, да си добър човек, защото желаеш доброто на света и не вредиш, и това, да проявяваш доброто на практика, да правиш нещо добро за друг. По-късно тя щеше да разбере, че това се нарича „действено добро”, щеше да се увлича по „доброто заради самото добро като висша ценност” и хуманистичните идеи за благополучие на обществото като подбуда защо да прави добро. Но годините в търсене на смисъла я доведоха до Христовото учение и до най-силната, истинската мотивация човек да прави добро според силите си: „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36). Тя осъзна, че общото благополучие не може да е цел на милосърдието ни, а е само резултат от действията ни, защото висшата ни цел е да бъдем като Отца ни, да се обожим. Усети че, правейки добро не заради самото добро, а в път към Христос, в името на Бога, радостта, която получава човек, е различна, дълбока и укрепваща за повече и повече дела на милосърдието.

Тя правеше добро и с прекомерно търпение и грижи си в семейството си, и с компромиси и помощ за колеги в работата, и с подпомагане на църквата в благовестието ѝ, и с доброволческа дейност в благотворителна организация, и с безвъзмездно подаване на ръка на познати и непознати… Докато не усети, че е пред разпад – чувстваше все повече нужда от добрина близо и далеч от себе си, някои дори изискваха от нея добрина, а времето не ѝ достигаше, силите ѝ се изчерпваха, здравето ѝ се разклати, егото ѝ започна да надделява. Социалният шумов фон ѝ повтаряше модерното „Мисли за себе си! Виж интереса си! Казвай „Не”! Сложи граници!…”. И един „здравословен” егоизъм започна да се грижи за личното ѝ добруване…

Вчера беше на един семинар за доброволци, на който изтъкваха нуждата от поставяне на граници, учиха се да казват „Не!”, когато прекалят с добрината им и с готовността им за помощ. Тя беше в еуфория след семинара! Беше толкова доволна, че вече ще отказва помощ, че вече знае как да се грижи за себе си, защото тя самата е най-най-важната! Но надутата ѝ възторженост, че ще е свободна от натрапващото се тегло на ближния, се спука от въпроса: „Това ли ми казва Бог? Поставя ли Православието граници в милосърдието?”.

Цяла нощ тя прехвърляше в ума си познатото от Евангелието, питайки се има ли случай, в който Христос отказва някому помощ, дори и да Му се натрапват:

  • Слага ли Христос някъде граница, за да запази Себе Си?
  • Няма случай на отказ. Има абсолютна саможертва в милосърдието. „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36) – намери отговора тя.

И сега, по пътя, мислите ѝ бяха в тази посока: ако искаме да сме Христови, ако търсим обожението и Царството Небесно, не би трябвало да отказваме грижа и помощ, дори и да сме на ръба на силите и търпението си, трябва да се себежертваме. Но как да се справяме под тежестта на ближния тогава, как да оцелеем физически, психически и духовно? Как да понасяме всичко от всеки, но и да се грижим за себе си, да бъдем милосърдни към себе си?

Тя усети, че и въздух не ѝ достигаше от напрежение, беше готова да избухне в горки сълзи, когато погледна молитвената гривна на ръката си и разбра: милостиви сме към себе, като сме с Бога! Опазваме себе си не с рекламирания „здравословен егоизъм”, не с поставянето на граници пред ближния, не с отговора „Не!” пред чуждата молба. Опазваме себе си чрез връзката си с Бога, в отдаването си на Бога, в молитвата, в устрема към Него. Бог ни дава толкова, колкото можем да понесем, и ако не поставим границата, ако не отхвърлим чуждата нужда, Бог ни дава не само силите и възможностите да помогнем, да издържим, а и ни обогатява безмерно. Защото сме Негови и Той има милосърдната Си грижа за нас.

С това осъзнаване чрез личните преживявания тя разбра разликата: да правиш добро заради самото добро, да си милосърден само от любов към човека, предполага граница, себеопазване, егоопазване; да правиш добро заради желаното обожение, да си милосърден от любов към човека и Бога, в името Христово, означава да си милостив към себе си, означава живот.

В този момент обявиха: „Следваща спирка: Съединение”. Това беше. Нейното пътуване достигна целта си.

Автор: Недялка Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s