Свети Антоний Велики и началото на християнското монашество

На 17 януари според църковната традиция православните християни почитат паметта на големия духовен подвижник и основател на отшелническото (анахоретско монашество) св. Антоний Велики.

Основен източник за живота и духовните подвизи на този голям египетски аскет е „Житието на св. Антоний”, написано от църковния учител и александрийски архиепископ св. Атанасий Велики. Като борец срещу арианството за чистотата на Православието, утвърдено от Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., той бил подложен на гонения и заточения от страна на арианстващите императори на Римската империя и няколко пъти намирал убежище сред монасите в Египетската пустиня.

Към средата на ІV в. подвигът на св. Антоний Велики станал известен за християните на Изток и на Запад и привлякъл към пустинните местности в Египет множество ревнители за духовен живот, които станали аскети. Тези подвижници желаели да подражават на духовния път и да следват примера на първия отшелник и пустиножител св. Антоний. При едно от своите пребивавания в изгнание през 356 година, след като намерил убежище в монашеските обители в египетската пустиня, св. Атанасий се заел да опише подробно живота и духовните подвизи на св. Антоний и така създал неговото прочуто „Житие”. Това произведение се превърнало в образец за християнската подвижничеса литература и житиеписна традиция и до голяма степен придобило значение на основополагащ модел за агиографската литература през следващите векове. Според свидетелствата на църковната история св. Атанасий написал житието като близък свидетел на събитията от живота на св. Антоний, за да отговори на множеството въпроси на християните относно чудесата, извършени от Божия угодник в пустинята, но също така и да изложи правилата на новия начин на молитвен и подвижнически живот в монашеско уединение. Така делото на св. Антоний и неговите последователи в египетската пустиня станали известни и довели до появата на монашеското движение в Източната църква и на Запад.

  1. Кратки житиеписни бележки

Според „Житието на св. Антоний” той произхождал от благочестиво християнско семейство и се отличавал с послушание към своите родители, искрена вяра, духовна вглъбеност и любов към Бога. Младият Антоний обичал молитвите и богослужението на Църквата и често пребивавал в храма където с внимание и готовност за изпълнение на Божията воля слушал Евангелието и възприемал с чисто сърце Христовите слова. След като останал сирак, когато бил на около осемнадесет години, Антоний поел грижата за дома и своята по-малка сестра, но постоянно размишлявал за това как може да угоди на Бога и по какъв път да тръгне, за да следва Христовия пример и да изпълни Евангелския идеал. След известно време на усилна молитва и дълбок размисъл за вярата в Бога и следването на Спасителя той решил да подражава на апостолите и първите християни, които заради Иисус Христа и спасението напускали своите домове, продавали своето имущество и се посвещавали на постоянно служение на Бога. Така един ден младият Антоний влязъл в храма и чул Евангелските слова за отричането от себе си, взимането на кръста и следването на Иисус Христос (Мат.19:21). Така постепенно той взел твърдо решение да разпродаде семейното имущество и да го раздаде на бедните, а себе си да посвети на съвършения начин на следване на Иисус Христос чрез доброволна бедност и пълно нестяжание, постоянна молитва, пост и духовно бдение. Той поверил своята сестра на грижите на института на девиците, който съществувал в древната църковна организация на Александрийската църква, като я оставил да бъде възпитавана в тяхната обител, а сам започнал да пребивава в постоянна молитва и пост първоначално в градския храм.

  1. Св. Антоний и пътищата на пустиножителното монашеско

Отдалечаването в пустинята, както показва житието на светеца, не е било израз на търсене на спокойствие и съзерцание, а преминаване към следващото стъпало в монашеския живот и стремеж за по-пълно следване на Христовия пример. Както е известно от Евангелието Самият Иисус Хпристос се отдалечил в пустинята, за да се подготви и победи изкушенията на лукавия преди началото на Неговата проповед и обществено служение. Пустинята в Свещеното Писание и християнската духовност на Древната църква била разглеждана като място, където властват тъмнината, злото и демоничните сили, а християнският подвижник изпитвал себе си в духовната битка срещу поднебесните сили на злобата като за целта се отдалечавал от града и пребивавал в отшелничество и пустиножителство.

Затова св. Антоний се заселил първоначално в една изоставена египетска гробница – символ и място на царството на смъртта, тъмнината и дявола, и пребивавал там в строг пост и постоянна молитва като приемал хляб само по веднъж седмично. Така чрез този строг начин на постнически и молитвен живот в пустинята се заражда монашеското отшелничество, а св. Антоний става родоначалник на този вид строг подвижнически и уединен монашески живот. Според житието на св. Антоний в трудния подвиг на духовната битка със себе си монахът пребивавал в постоянна молитва, покаяние и неотклонно усърдие за напредване в добродетелния живот. Той бил  напълно отдаден на вярата и своя начин на духовен живот и всеки ден подновявал своите усилия така, сякаш започвал своя подвиг отначало.

След превъзмогване на първоначалните трудности аскетът се сблъскал и с нападенията на демоничните сили, които се опитали да го отклонят от избрания път. Според житието на светия Божий угодник той водил усилена борба с невидимите врагове на човешкото спасение, която придобивала все по-ожесточени форми. Тъмните сили и поднебесни духове на злобата нападали светеца и се опитвали да го изплашат, за да прекрати своя духовен подвиг и да го изгонят от пустинното място, в което пребивавал. След едно от тези нападения Антоний бил открит в скалната гробница в безпомощно състояние, в резултат от демоничните въздействия, християните помислили светеца за мъртъв и пренесли тялото му в храма, за да извършат чинопоследованието на неговото погребение. По време на всенощното бдение, обаче, светецът дошъл на себе си и отново безшумно се оттеглил в пустинята където останал и придобил чрез молитва и пост дълбоко духовно проникновение и благодатни сили, които привличали множество християни и езичници, които искали да беседват с него.

sveti_anton

  1. Св. Антоний Велики и организираното монашеско движение

Пътят и подвигът на св. Антоний били последвани от много негови ученици и ревностни християни, които копнеели за подобен начин на следване на Христа. След този първи подвижник пустинните местности на Египет постепенно започнали да привличат нови отшелници и така се изпълнили с нов живот. Монасите обработвали безплодната земя и живеели в постоянна молитва и пост, бдение и трезвост. Те живеели или в строго отшелничество и уединение, или на малки групи в пещери и малки килии. Така в египетската пустиня се заселили множество монаси и отшелници, които образували колонии, наречени манастири, а сам св. Антоний постепенно придобил огромен авторитет като духовен отец и наставник на монасите. Славата му се разраствала все повече и към него се обръщали за съвет и утешително слово както епископи и вярващи, така и управници. Свети Антоний подкрепял всеки и заставал на страната на истината  и Христовата правда. Той подкрепил категорично православните епископи, начело със св. Атанасий, в тяхната борба срещу еретиците ариани и изобличавал лъжеученията на тези, които смущавали единството и мира в Църквата. Според житието и църковните свидетелства св. Антоний не можел да чете Свещеното Писание на гръцки език, но чрез слушането му го разбирал в дълбочина и го тълкувал правилно. Чрез своя духовен опит и чистота на сърцето Божият угодник  познавал в пълнота смисъла на Христовите истини и живеел добродетелно и благочестиво според техния евангелски дух. Той навлизал все по-дълбоко в пустинята и се заселвал в пусти места с оскъдна растителност, обработвал сам земята за да се изхранва и напредвал в своя подвиг на молитвата и съзерцателния живот. След като достигнал изумителни висоти в духовния живот и се удостоил с благодатни сили от Бога св. Антоний завършил своя земен път в отдалечено място в пустинята през 356 г. в дълбока старост на 105 година.

Според някои свидетелства за историята на египетските монаси св. Антоний посочил св. Макарий Египетски за свой духовен ученик и приемник на неговия монашески начин на живот. Монасите в Египет пребивавали в отдалечени пустинни места като се заселвали на такова разстояние един от друг, на което да не могат да се виждат физически. Чрез молитва и чудодейни откровения от Бога, обаче, те по тайнствен начин научавали един за друг и се срещали в неделния ден за обща молитва и участие в Божествената литургия и приемане на свето причастие. Така, например, св. Антоний пожелал да узнае от Бога дали освен него има и други пустиножители или той е първи в този труден отшелнически подвиг? В отговор на желанието на свети Антоний Бог го удостоил да се срещне с друг аскет, живеещ дълбоко в пустинята. Така се състояла знаменателната среща между Антоний Велики и Павел Тивейски – двамата първи отшелници в Египетската пустиня. Така св. Антоний бил окуражаван и насърчаван от Бога чрез Своето милосърдие и благодатна подкрепа да продължава своя труден монашески подвиг и да общува с други монаси, които идвали при него за да получат духовен съвет и напътствия.  Разказите за монасите в Египет били събрани от западния писател Руфин Аквилейски и предизвикали силен интерес и в латинския християнски запад. Там за първи път сам св. Атанасий Велики и неговите спътници пренесли монашеския начин живот, когато посетили Рим по време на арианските спорове и тяхното заточение, и така разпространили монашеството и на Запад.

Авторитетът на св. Антоний бил изключително висок и заради подкрепата му за Православието в борбата с арианството. Чрез своя духовен опит и твърдо изповедание на вярата той застанал на страната н асв. Атанасий велики в борбата му срещу арианите в трудните моменти на политическа подкрепа за еретиците срещу епископите на Вселенската църква. Духовната твърдост на великия пустиножител се разкривала и в това, че той не допускал компромиси с вярата и не се поддавал по никакъв начин на влиянието на светските власти. В житието на светеца има случай, при който отшелникът се колебае дали да приеме поканата от император Константин Велики за среща с него като напусне пустинята и отиде в Константинопол за да се срещне с християнския ладетел на Римската империя. Като се посъветвал със своите духовни събратя св. Антоний решил да отклони любезната покана на император Константин Велики и да не се връща в света, от който е излязъл заради любовта към Бога и приетия път на отшелничество.

Постепенно в пустинните области на Египет, около река Нил и по крайбрежието на Червено море, се образували групи от отшелници и ученици на големите подвижници и духовни отци и така образували цели монашески колонии. От тях на свой ред възникнали общежителните манастири, чиито устав бил създаден от св. Пахомий Велики. В тези обители животът на монасите се организирал според правилата за молитва и труд, а към тези монашески обители възникнали постепенно и храмове, в които се извършвало богослужение. Така епископите, които първоначално изпращали свещеници от градските храмове да отслужват светата евхаристия при монасите, започнали да посвещават избрани от средите на самите тях за ръкополагане в свещенически сан. Тези монаси били наричани „освещени”, защото първоначалното разбиране за монашеството включвало смирен отказ дори от приемане на свещения сан и приобщаване към църковната йерархия. В първоначалния замисъл монашеството не било част от свещения клир, а особен чин на подвижничество и спасение в Църквата. Монасите давали специални обети за доброволна бедност и отказ от имущество – нестяжание, послушание към духовния отец и въздържание от плътски удоволствие – целомъдрие.

  1. Духовното наследство на св. Антоний Велики в живота на Църквата

Разказите за живота на св. Антоний и неговите духовни подвизи и благодатни поучения били любимо четиво за християните и особено за монасите през следващите векове в историята на Църквата. Всички разкази за духовните отци и учители на Църквата и сборници с техните наставления за духоен живот започват с поученията на св. Антоний. В много свои послания и поучения той разяснява по един достъпен и въздействен начин християнското учение за монашеския живот, разкрива правилата за борба с греха и очистване на сърцето, за молитвата и постоянната трезвост на ума. Тези поучения били изучавани внимателно и преписвани усърдно през вековете и затова присъстват във всички аскетически сборници с наставления за молитвата и духовния живот. Това са известните сборници с поучения на светите отци, наречени „Патерикони“, които са дали началото на аскетическата литература и на сборника „Добротолюбие“.

Учението на св. Антоний за духовния живот е свързано с подвижничеството на християните в Христовата заповед за любовта към Бога и ближните, отричането от света, борбата с греховните помисли, постигането на смиреномъдрие, покаяние и постоянна молитва. „Любовта, според духовния отец, прогонва страха“ и изпълва сърцето с Бога, защото който обича Бога пребъдва в него и в тази любов няма страх и скръб по нищо светско. Примерът на подвижнически живот в молитва и труд, който показал св. Антоний станал образец за християнското монашество през вековете и имал множество последователи както в Православния изток, така и в латинския запад. Навсякъде в църковните области се зародили монашески обители и всички се стареели да подражават на примера на св. Антоний. В своите знаменити „Изповеди” блажени Августин посочва голямото влияние, което „Житието на св. Антоний”, преведено на латински език, оказало върху християните и развитието на монашеството и духовния живот на запад. По нашите земи монашеския живот бъл пренесен и насаден от самия св. Атаний Велики по време на престоя му в Сердика по повод провеждането на Сердикийския събор през 343 година. На връщане към Константинопол, според църковното предание, той основал първия манастир в меистността Златна ливада до гр. Чирпан, който съществува и днес. По стъпките на св. Антоний и неговия пример вървял и свети Йоан Рилски Чудотворец, който е основател на отшелническото монашество в България в началото на Х век след Покръстването. В своя „Завет“ към учениците и представителите на българското монашество Рилският пустиножител изрично посочва примера на Св. Антонийй Велики като най-важен образец и като основа за монашеския живот и духовното подвижничество на вярващите християни. В отказа на се срещне „лице в лице“ с благочестивия български цар Петър тук на земята, и црез начина на преподаване на отеческото духовно поучение и благословение към християнския владетел, св. Йоан Рилски изпълнил на дело и в своя живот дадения пример за духовна ревност по Бога и уважиние към християнския земен цар, което сторил и св. Антоний Велики по отношение на християнския император св. Константин Велики.

Доц. Костадин Нушев

Литература:

  1. История Египетских монахов. (Прев.Н.Кулькова). М.,2001.
  2. Поснов, М. История на Християнската църква. Т.ІІ.С.,1993.
  3. Майендорф, Йн. Монашеско богословие. –в: Византийско богословие.С., 1995.
  4. Мейендорф, Йн. Введение в святоотеческое богословие. Минск, 2007.
  5. Нушев, К. Християнско поклонничество и монашество през ІV век. – в: Дневникът на Етерия. Поклонничество до светите земи. С., Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, 2019, стр.309-322.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s