Никой не иска да обича обикновения човек в нас

„Обичаш ли Чехов така, както аз го обичам?“ – питам, перифразирамйки известното твърдение. Запознанството с него се случи в училище. Спонтанно, замаяно и вълнуващо.

Четях една история след друга. „Погълвах“ една книга и веднага посягах към друга. Смеех се, пплачех, не спях през нощта… Малко неща предизвикаха същите емоции. Той ме вдъхновяваше, отнесяше ме от този свят и веднага се върна обратно, оставяйки ме да почувствам цялата земна твръд с краката си. Прозаик, драматург, лекар, пътешественик и човек без име – всичко това е той, Антон Чехов.

17 януари 1860 г. в Таганрог в семейството на бакалин се раждя трето дете – Антон. Пее в църковен хор, работи в бащиния магазин, учи и след това завършва гимназия. Именно в там започна да се проявява интерес към творчество и изкуство, книги и театър. 

По-късно тази любов се влива в неговите творби, героите на които са актьори и актриси. След като завършва гимназия, Антон, който вече активно пише хумористични истории и скици, напуска Таганрог и постъпва в Московския университет,  в медицинския факултет. През същата година той дебютира в печатни издания, неговото „Писмо до научния съсед“ е публикувано в списанието Dragonfly. Този момент може да се нарече момент на раждане на Антон Чехов.

fdac6153b5e0c6efeaf5c0d793fc8032-1140x641

В различни публикации точно под този псевдоним се появяват хуморески, разкази, фейлетони. 

Като цяло Чехов е може би единственият писател с толкова много псевдоними. Струва ми се, че неговото „име“ се е родило заедно с произведението, тоест авторът създава история, а историята – авторът.

„Истинският мъж се състои от съпруг и чин“, доста известна фраза принадлежи на Острослов-Чехов. През септември 1898 г. драматургът се запознава с група актьори от малък столичен театър, сред които 30-годишната актриса Олга Кнайпър. Въпреки дългата раздяла, безкрайната кореспонденция, болести, ревност, те се женят през пролетта на 1901 г. Животът им бил изпълнен с любов и нежност, кореспонденция, която заслужава отделна история, благоговейно отношение един към друг, но не и деца… Може би това е най-голямото наказание в живота – когато съдбата не дарява двама души, които толкова мечтаят за потомство.

Антон Чехов: Не можеш да изискваш от калта, че не е била кал

Дори преди смъртта си (в нощта на 1 срещу 2 юли 1904 г.) Антон Павлович не може да покаже остротата на думите и мислите си. Заедно с лекаря той поиска л и чаша шампанско. „Дълго време не пиех шампанско“ – тази фраза била последната в живота му.

Блестящи и сбити цитати на руската класика:

Никой не иска да обича обикновения човек в нас.

***

Не спирайте хората да полудяват.

***

Ако всички хора се бяха заговорили и изведнъж станаха искрени, тогава всичко щеше да отиде в ада с тях.

***

Талантлив човек в Русия не може да бъде чист.

***

Ако постъпката ви разстрои някого, тогава това не означава, че той е лош.

***

Да станеш писател е много лесно. Няма чудовище, което да не може да си намери половинка за себе си и няма глупости, които да не могат да намерят подходящ читател.

***

Човек не може да изисква от калта, че не е кал.

***

Няма нищо добро на земята, което в първоначалния си източник не е било имало мръсотия.

***

Отговарям на болката със сълзи, на подлостта с възмущение, на гнусотата с отвращение.  Според мен това всъщност се нарича живот.

Автор: Екатерина Иваненко

Източник: http://www.womenuniv.ru

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s