Рембранд като библейски художник

67815304_647092565793969_6840589374342561792_nРембранд Херменсон ван Рейн е роден в Холандия през 1606 година. Баща му е мелничар, а майка му е от семейство на хлебари. Рембранд е девето дете в семейството. В религиозно отношение бащата на Рембранд е член на Холандската реформирана църква, една от многото протестантски деноминации по онова време, а майката е католичка. 

Самият Рембранд често интерпретира библейски събития в творбите си, а някои от тях го вълнуват с десетилетия, като „Завръщането на блудния син“.

Рембранд започва да изобразява библейски сцени по много специфичен начин.  В ранните работи на Рембранд цялата атмосфера, дрехите на героите, предметите около тях, всичко е пищно. Той изпипва детайлите до съвършенство и, както е характерно за бароковите художници – започва да използва светлината, за да предаде емоции. Обаче Рембранд не става чист бароков художник, той далеч надскача идеята за пищността, която владее целия ХVІІ и част от ХVІІІ век. Постепенно изчиства формата и се съсредоточава върху идеята и настроението на платното.

„Завръщането на блудния син“

„Завръщането на блудния син“

 

В 1625 г. той рисува св. Стефан. Светецът е изобразен в одеждите на католически дякон, а Рембранд е дал на светеца собственото си лице. Раните портрети на художника се разглеждат в историята на изкуството като автобиографични, по-късно Рембранд запазва тази практика да се портретува на мястото на основния персонаж.

Едва 20 годишен Рембранд завършва творбата си „Валаамовата ослица“, експресията в нея показва дълбокото разбиране от страна на автора, на този толкова специфичен и не често третиран образ в изкуството.

Валаам се споменава в книга Числа като сребролюбив чародей в град Фатур на Ефрат и лъжлив пророк, който не умрял „както умират праведните“. Извикан бил от Валак, Моавския цар, да прокълне израилтяните за да не би да нападнат земята му. Бог изпратил ангел да възпре пътя му. При това Валаамовата ослица проговорила с човешки глас и вместо да прокълне израилтяните, Валаам бил принуден да ги благослови – дори три пъти. По-късно Валак, по съвета на Валаам, вкарва израилтяните в идолопоклонство и блудство, за което 24,000 израиляни били убити.

„Валаамовата ослица“

„Валаамовата ослица“

Има и друга често публикувана картина от 1620, която поддържа хипотезата, че младият Рембранд е преживял катарзис в началото на 20-те си години. Това е „Възкръсналият Христос в Емаус“. За пореден път емоционалната сила на този малък образ е много изненадваща за толкова млад художник.

Фактът, че първоначално е рисувана върху хартия и едва по-късно прехвърлена на платно е допълнително доказателство, което подкрепя хипотезата, че картината е  рисувана по време на личното съзерцание на художника върху тази част от Евангелието.

„Покаялият се Юда“

„Покаялият се Юда“

През 1629 г. Рембранд рисува картината, която ще го отведе в предните редици на холандските художници. Това е „Покаялият се Юда“,  картина, която ни отвежда в сърцето на Рембранд, който се е борил през целия си живот с желания за признание като художник и богатството, което би му донесло.

Самата картина е  резултат от няколко години интензивно саморазвитие в способността за изобразяване на човешката емоция. Хюйгенс коментира самодисциплината на Рембранд, която той счита за прекомерна, но е трудно да си представим бъдещото развитие  на Рембранд без това качество.

Когато съпругата на Рембранд Саския умира през 1642 г., оставяйки го с пеленаче, животът му навлиза в нова ера, а с нея и неговото изкуство.

Току-що е нарисувал онзи картина, което може би е най-големият му шедьовър „Нощна стража“. Той се обръща все повече към своите еврейски съседи и рисува труповете на животните в кланицата. Цялата мъка и страдание са отразени в платната му от този период.

През 1646 г. духът му е подновен от събитие, което той изобразява в чудна, но до голяма степен игнорирана живописна творба – „Авраам приема Ангелите“, сега в Ермитажа.

"Вечерята в Емаус"

„Вечерята в Емаус“

„Завръщането на блудния син“ е една от емблематичните картини на нидерландския художници и заема важно място в творчеството му.

Творбата на Рембранд „Завръщането на блудния син“ от 1669 г. третира притчата на Иисус Христос, намираща се в 15 глава на Евангелието на Лука. Картината изобразява епизодът,  когато блудният син се завръща у дома. В лявата част, с гръб към зрителя е коленичил блудния син. Лицето му не се вижда, бащата нежно докосва раменете на сина си.  Основната сцена е значително изместена от централната ос на платното. Тук основна роля играе светлината, която пада върху основните персонажи и така фокусира вниманието на зрителя към тях.  Художникът балансира композицията чрез  фигурата на големия син, който стои отдясно. Изграждането на композицията съответства с принципа за златното сечение.

"Св. Стефан"

„Св. Стефан“

Облеклото на блудния син свидетелства за неговото падение. Яката намеква за предишното величие на одеждата, обувките са износени – едната е паднала когато синът е коленичил и има директна връзка с текста: “…изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете.“ (Лука 15:22).

Не е възможно в една кратка статия да се опишат многобройните платна на Рембранд, посветени на библейски персонажи и събития, но дори и ако вземем за пример няколко от тях виждаме, че те са продиктувани от дълбоката душевност на художника, пречупени през личните му преживявания и вечното му търсене на покаяние.

Автор: Николина Александрова

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s