Картината „Утро“ и как тя променя живота на двама души

70925022_2414979715491455_1689528954722975744_nВелико чудо е как любовта винаги намира своя път в човешкия живот, но понякога още по-чудно е начинът, по който това се случва. Историята на казахстанеца Арсен и украинката Лена на пръв прочит звучи като приказка, но в нея няма нито една измислица.

Всичко започва с едно утро, когато Татяна Яблонская, украинска художничка, се вдъхновява от тринадесетгодишната си дъщеря Лена. В една ранна утрин, когато дъщеря ѝ се пробужда от сън, а слънцето грее ярко навън, майката решава да запечата образа ѝ завинаги в своята картина “Утро”. Картината изобразява утрото на едно младо и пъргаво момиче в своите най-красиви години. На платното може да се види как пъргава девойка с вързани коси точно се е пробудила от сън и започва своята сутрешна физзарядка. Утрото е красиво, слънцето вече се е подало, но още грее хладно. Предстои нов и вълнуващ ден. Цялата композиция излъчва радост и сякаш ни пренася в далечна и слънчева страна, може би символ на нашето красиво детство – безгрижно и така мило.

В свое интервю Лена разказва за спомена от онова утро. “Точно тогава ме бяха приели за пионерче, бях изпълнена с една такава детска радост. Много обичах да спортувам. Не всеки ден разбира се. Занимавах се с гимнастика, обичах да танцувам, предполагам както и всички останали момичета. А онази поза в картината, бих казала, че не е толкова свързана с гимнастиката, колкото с балетна поза. Подготвях се за поза “лястовица”. Поставяш краката по този начин, назад. Мама усети моето сутрешно настроение и веднага измисли композицията. Беше пролет. На балкона си имах много цветя, много обичах растенията. По това време нямах намерения да се женя за художник, а за лесничей.”

dsdf

Картината на Татяна на мига придобива популярност. След като списание “Огонек” напечатва нейна репродукция, тя се прочува в целия Съветски съюз и масово по стените на домовете на хората се появяват нейни копия. В руските училища върху картината се пишат съчинения.  Много били младежите, които се влюбвали в непознатото красиво момиче, но за мнозина тя била една бленувана мечта – красива, но нереална, просто картина.

Елена и Арсен, личен архив

Елена и Арсен, личен архив

В действителност Лена и майка ѝ Татяна живеели в малък апартамент в панелен блок в центъра на Киев. Татяна завършва Киевския художествен институт заедно със съпруга си, Сергей, който, малко след като се завръща от фронта, изоставя младото семейство. Татяна по-късно се жени за преподавател в Йереванския художествен институт, Армен Атаян, от когото има втора дъщеря, Гаяне. Татяна произхожда от семейство на интелектуалци и свещенослужители, всички прочули се с творческите си способности. Подобно на останалите членове на семейството ѝ, Лена също решава да започне кариера на художник, но вместо в Киев, тя заминава в Москва, тъй като не желаела хората да я свързват с популярността на майка ѝ. Там тя постъпва в Строгановското училище като взема фамилията на баща си, Отрошенко, за да скрие връзката с фамилията Яблонска.

В това време, в далечен Казахстан, един младеж на приблизително нейните години също решава да изреже картинката от списанието и да я закачи на стената. Арсен Бейсембинов по детски се влюбва в младото момиче от картината. Светлото изображение го вдъхновява и той заявява, че един ден иска да стане художник. След години мечтата му все още е жива и той се решава да постъпи в Строгановското училище в Москва, където се запознава с Лена Отрошенко. Двама първокурсници се влюбват и започват сериозна връзка. След известно време Арсен поканил Лена в своя роден град, Алмати, за лятната им ваканция.

Татяна Яблонская

Татяна Яблонская

71216222_764606737343474_2141945755823243264_n

Лена и Арсен

Изтокът и неговата загадъчност винаги привличали Лена. След като заминават за Алмати за ваканцията, тя се влюбва в мястото. “Беше лято, заминахме за ваканцията. Веднага отидохме в планините, видях тази невероятна красота – алпийски пасища и планински цветя. Беше рай. Тогава бяхме отишли с автобус и за мен цялото преживяване беше като приказка. Междудругото, тогава имах покана от още три местни момчета, но аз бях решила да отида у Арсен. До преди това с него бяхме посещавали мама в Киев и тя много го хареса. Той е много умен, много деликатен човек. Разбира се и много красив и невероятно талантлив…” Лена още помни първото впечатление, което Арсен предизвикал у нея. Докато другите трима казахстанци я ухажвали настъпателно, с песни и други начини, Арсен винаги бил спокоен. Един ден той просто ѝ подарил рисунка с нея в профил, като ѝ казал: “Това ти го подарявам на теб, разбра ли?”.

71319809_502321960551287_7164762394764247040_n

Лена и Арсен

Домът на Арсен не бил голям. В спомените си Лена разказва, че “апартаментът на майката на Арсен и двете ѝ дъщери беше стена до стена с този на снахата – Галия-апа, една невероятна жена. Всъщност картината с моето изображение беше окачена в нейната стая. Бях запозната, че по вестниците се пишеха романтични истории за нея, но всичко бе доста по-различно. По това време почти от всеки дом можеше да се види “Утро” окачено по стените. Но тогава ми стана приятно, когато я видях. Разбира се разказах, че това бях аз. Така и не разбрах дали до тогава Арсен осъзнаваше, че това съм аз”.

Татяна Яблонская със своите дъщери

Татяна Яблонская със своите дъщери

Всъщност именно тогава Лена разказала за първи път за нейната връзка с фамилията Яблонская, както и че момиченцето от картината е именно тя.

Елена и Арсен, рисунка на Татяна Яблонска

Елена и Арсен, рисунка на Татяна Яблонска

От този момент насетне младите се сближават още повече. Когато стават втори курс , се женят. Временно започват работа в Киев, но Арсен получава оферта в родния си град и заминава. Предлага на Лена да дойде с него и тя приема, Лена се преместила в Казахстан, където започнала работа като художник и илюстратор. По-късно им се ражда и син, Зангар, който също поел по пътя на родителите си и станал художник. У Лена се появили внуци и правнуци, а “младата девойка и до ден днешен си стои до балкона и я чака дълъг и прекрасен ден”, както казва Алексей Беляков (журналист, бел. авт.).

70903563_810708989343710_2793307155766181888_n

Лена днес

Макар и днес в апартамента да живеят съвсем различни хора, Елена Яблонская помни с детайли всеки ъгъл от малката квартира в центъра на Киев. При вида на картината на майка си тя изпитва смесени чувства. В нейните спомени изниква слънчевото утро, изпълнено с много надежди, милата ѝ майка, която обичала да създава красота навсякъде около нея, както и хубавите мигове, прекарани с нейния съпруг. Днес Елена живее сама в малко градче до Алмати и продължава да твори и с радост да помни отминалите времена.

И така майката “изрисува” съдбата на своята дъщеря, но и позволява на мнозина да обвържат своето настояще с едно недалечно минало, когато са били все още безгрижни деца и са били обградени от топлината на родната стряха.

Автор: Асен Андонов

Домът на Татяна в Киев, където е нарисувала Лена

Домът на Татяна в Киев, където е нарисувала Лена

Елена (Лена) Яблонская, момичето от картината

Елена (Лена) Яблонская, момичето от картината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s