Християнското благовестие чрез общообразователни предмети – възможно (инициатива на „Светодавец”)

70187932_2249934668595285_6098239019219419136_nГодини наред в началото на учебната година повдигаме въпроса за въвеждането на вероучение в училищата и изброяваме ползите от това.

А напоследък като голям успех отчитаме въвеждането на  религия-православие под формата на факултативни или избираеми часове във все повече училища. От миналата учебна година има и утвърдени от МОН учебни програми по религия от I до XII клас, и учебници и помагала за изучаване на православието. Слава Богу за всичко това!

Има обаче нещо, за което би трябвало да продължим да си даваме ясна сметка и да търсим варианти за преодоляването му: факт е, че вероучението във факултативни или избираеми часове се конкурира с провеждащи се по същото време часове по танци, чужди езици и др. и мотивирането на учениците да се запишат и да са постоянни в занятията по религия, е трудна задача; факт е и че вероучението е застъпено само в началния курс на обучението и учебниците и помагалата са ориентирани към учениците до IV клас, въпреки че учебната програма е до XII клас. И тук идва въпросът как съществена част от учението на Христос да достига и до учениците, които не избират занятията по религия, и до тези в прогимназиален и гимназиален курс. Един възможен отговор е: чрез занятията по общообразователни хуманитарни предмети и конкретно – чрез часовете по литература.

Обърнем ли внимание на учебната програма по литература, ще видим, че материалът във всеки пореден клас съдържа произведения, в чиято основа са заложени информация или християнски ценности и послания, които е важно как учителят преподава.

В пети клас например са Сътворението и някои основни християнски празници. Доскоро в учебната програма и учебниците по нея се говореше за „библейски мит” за възникването на света, сега вече определението е „библейски разказ”, но тъй като това се изучава в раздел „Митологичен модел за света”, пред учителя стои разясняването на въпроса дали казаното ни в Библията е мит, или е разказ, истина. От учителя в пети клас зависи и дали ще предаде на учениците си същността, причината за празниците Коледа, Великден и Гергьовден, или ще представи най-вече начините на празнуването им.

typewriter-801921_960_720

В шести клас се срещаме с разказа „Косачи” от Елин Пелин и ако учителят реши, чрез извода за възкресението на „мъртвото сърце” на Лазар учениците могат да научат за библейското възкресение Лазарово и да разберат как се побеждава смъртта в Христос. А с разказа „Серафим” от Йордан Йовков на шестокласниците може да им се даде притчата за добрия самарянин с разяснение на въпроса кой е нашият ближен, и да им се посочат примерите за евангелските добродетели в образа на Серафим. Но всъщност избор на учителя е дали да представи постъпките на героя като евангелски добродетели, като следване на заповедите на Христос, или да насочи обсъждането им само в рамките на хуманността; дали да се спре на споменатото от Серафим явяване пред Бога и надеждата за „ново палто, златно”, дали да разсъждава с учениците какво и защо е явяването пред Бога, или просто и набързо да завърши урока с нещо от рода на „Доброто винаги бива възнаградено”.

Същото решение – какви мотиви за добрата постъпка на героя да изведе с учениците си от текста, стои пред учителя и при разглеждането на разказа „Една българка” в седми клас: дали да обърне внимание на думите на баба Илийца „Ние сме христиени” и да обясни как тази принадлежност към християнството, как християнската любов влияе на действията на хората, или разсъжденията да са просто за сторено добро от добър човек. Важно е и дали учителят ще посочи вярата и молитвата в този разказ, как ще обясни поведението на монаха, дали ще се стигне до традиционното му осъждане, или ще се загатне възможност за последвало разкаяние.

Вярата в Бога присъства и в разказа „По жътва”, а „По жицата” е прекрасна еманация на християнската добродетел, превърнала се в притча, и от учителя зависи дали седмокласниците ще усетят и разберат това.

В осми клас се изучават части от Стария и Новия завет и старобългарска литература. Нерядко в часовете на опознаващите Библията осмокласници възникват дискусии, учениците задават важни, но сложни въпроси, на които учител по литература без богословска подготовка трудно би могъл да отговори добре. В помощ е учебникът по литература, разбира се; има добри учебници. Но дали винаги написаното в учебника е вярното? Четем например тълкуването на случилото се между Каин и Авел в учебника за 8 клас на издателство „Анубис” (2017 г., стр. 113): „Със своя бунт срещу несправедливостта Каин е първият от „несъгласните” със статуквото.”. Четейки това, учениците остават с впечатлението, че Каин е борец за справедливост и развиват образа му в тази посока, а това възприемане е коренно противоположно на православното тълкуване на случая. Важна е ролята на учителя в този момент, когато написаното в учебника противоречи на църковната истина.

Важна е ролята на учителя във всеки един момент, защото освен личното възприемане на творбата, учениците получават инфромация и възможни гледни точки към текста от него. Добрият учител би трябвало да открие и обсъди с децата наличните християнски символи и послания в текста, но ако не е катехизиран, ако няма знанието за тези символи и послания, ще ги подмине като несъществуващи. А това е основателна причина Св. Синод на БПЦ и всеки един духовник да преосмисли и разшири работата си с учителите по литература.

Щом може да се благовести и в рамките на общообразователния предмет, защо да не се използва пълноценно тази възможност чрез обучението на учителите? Защо да не се организират конференции и семинари не само за учителите по вероучение, но и за учители по литература и други хуманитарни предмети? Защо да не се предостави на учителя непрекъсната връзка с духовник за консултации и разговор с децата при възникване на въпроси дори по време на час? Силно се надявам темата за благовестието чрез литературните произведения да намери отзвук и развитие и сред духовници, и сред преподаватели. Затова редакцията на „Светодавец” започва инициатива за издаването на помощник на учителя по литература – сборник от методически разработки на уроци по произведения от учебната програма (а и извън нея), в които са застъпени християнски мотиви, ценности и послания.

Отправяме апел към всички ви: изпратете ни Вашите разработки на уроци с акцент върху християнските следи в текста на следния имейл – svetodavec@gmail.com. Ние имаме ангажимента да ги предоставим във вид на сборник за одобрение, благословение и издаване на Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ. Нека заедно направим възможното за благовестие и извън часовете по вероучение. За слава Божия!

Недялка Иванова

Снимка: http://www.pixabay.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s