За снимките пазители на спомените и за първата изложба на богослова Иван Шишиев

От 9-ти октомври галерия Арти Джамбуре на  бул.  „Цар Освободител” 25 ще стане домакин на първата изложба на студента Иван Шишиев. Преди по-малко от шест месеца той създава своя страница в социалната мрежа facebook, в която да споделя своя поглед за света изразен в интересни и впечатляващи фотографии. Страницата му – „Етюд-и-те на София”, вече има повече от 8500 харесвания. Иван Шишиев е изпращал и свои снимки за два от броевете на списание „Светодавец“, които може да видите тук.

DSC_0403

Как се роди идеята да създадеш Етюдите на София?

Тя се роди в главата ми няколко месеца преди да направя страницата в Социалната мрежа, но някак си се чувстваше, че не е ошлайфана. Бе по скоро идея за идея, зачатък без по-нататъчна мисъл. Постепенно се оформи, но нямах концепция. Не знаех какво да покажа. През пролетта се намирах в Библиотеката на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“. Зяпах дъжда, който падаше навън – на площад „Св. Неделя“. Рамките на прозорците създаваха картина, етюд на нещо по-голямо, само една щриха от София. И това беше – името вече беше в главата ми, както и част от концепцията.

От колко време поддържаш страницата?

6 месеца и половина.

Как богослов съвместява и професията на фотограф?

А как св. Апостол Павел е бил проповедник на Христа и същевременно се изхранвал, правейки шатри? Това за мен е истинският богослов – човек, който се осланя на Бога, използва словото си в Негово име, но не оставя само това да го изхранва. Да, Бог ще му даде храна, но освен молитва трябва и труд. А и интересното е, че богословието може да се съчетае с всяка една професия – от рисуване до ядрена физика.

Какво обикновено снимаш, къде се вглеждаш най-много?

Животът на сградите и съществуването на хората – София такава, каквато е! Без фотошоп, само реалността. Когато снимаш старица, взимаща късче хляб от кофа, или просяк, за който маслината е деликатес –  на такива снимки няма как да сложиш разкрасяващи филтри. Това са нещата  от живота в София и би било гавра и порнография да се показват само захаросаните, пълни с усмихнати хора, места. Трябва да се покажат всички етюди от столицата. Затова снимам обикновеното, но то в действителност не е толкова обикновено, колкото хората си мислят.

Най-много се вглеждам в лицата на хората, прозорците, барелефите. Имаме доста интересни барелефи в столицата – дракони, феникси, грифони и дори един сфинкс. За съжаление много малко хора се взират нагоре по сградите в намирането им.

Трудно ли се работи просто за идеята, без финансиране?

Уффф… ужасно е! Взимаш си фотоапарат на изплащане, обектив на изплащане, компютър на изплащане. За едната идея се заробваш в следващите две години да работиш зад бюро по 8 часа за да ги изплатиш. Не казвам, че не ми е приятно да работя зад бюро – казвам, че това не трябва да бъде начинът, ако искаш да покажеш София, и то не за своя изгода. Впрочем затова и крих толкова дълго кой стои зад „Етюд-и-те на София“. Исках да видя дали хората на София могат да се обединят около идеята за красива столица, която не е представена от известно лица. Само чрез показване на снимки, които не се реализират по програма на европейските фондове.

DSC_0355След изложбата на къде? Мислиш ли да се явяваш на международен конкурс?

След изложбата… Мисля че тук е моментът да кажа няколко думи за нея. Първата изложба на „Етюд-и-те на София“ ще се проведе от 9 до 23 октомври на бул. „Цар Освободител“ 25, в галерия „Арти Джамбуре“. Тя представя 22 от най-добрите ми снимки за последните 6 месеца. След нея подготвям още една на тема „Уличните музиканти на София“, която може да се види в фоайето на кино „Влайкова“ от 12 ноември. Както и още две, за които все още нямам място за провеждане.

В бъдеще мисля за участия на международен форум, но засега имам една работа – да снимам София такава, каквато я виждат очите ми.

И последно разкажи ми как отиде в семинарията, кои години си бил там, после и за богословския факултет и накрая.

Това бе мое лично решение! Като трето дете в семейство на свещеник от едно малко село на юг от Сандански имах както свободата, така и логиката в избирането. Можех да последвам съучениците си и да вляза в някоя гимназия в Благоевград, но не – исках София. Исках в Семинарията, защото бях отрасъл с интересни истории за нея, а не защото бях много вярващ. Сега се радвам, че я избрах. Тя ми даде нещо, което другите училища не дават – сплотеност и обучение над нивото на другите гимназии. Не искам да хваля това училище – то има 110 години зад гърба си, в което се е доказала.

Подобен е случаят с Богословския факултет. С тази разлика, че той ми даде свободата на мисъл, от която се нуждаех, както и възможността сам да отсявам кое е правилно. Когато се присъединих към окупацията на Софийски университет преди почти 2 години и ме подкрепи.

С Иван Шишиев разговаря Ангел Карадаков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s