Полезни ли са бежанците за икономиката на Европа?

Преди два дни Credit Swiss излезе с изследване защо мигрантите приемани в Европа са полезни за икономиката тук. Това е и главната тема на Европа в разговорите за бежанските потоци по този въпрос, скрита зад думите „толерантност“ и „не на ксенофобията“ и с обичайните призиви за „хуманност“. И успокоението го има – графиките са готови – да, те ще допринесат за европейското икономическо развитие…
В този ред на мисли…За какви етнически съотношения говорим, какъв ислям и какво православие имат някакво значение? (дано долавяте иронията). Само че ако равнището на публичните разходи за мигрантите в една развита европейска държава и достигнатото ниво на икономическо развитие могат да гарантират коефициент на еластичност* единица (в тяхното изследване), това едва ли би могло да се постигне за нашата малка страна, чието развитие на БВП трудно би се повлияло положително, предвид липсата на условия и възможности мигрантите да участват в трудовия процес и да допринесат в създаването на този продукт.

И става така, че наредил се Петко на софрата, ама лъжицата му не била за устата…

Всъщност графиките нееднозначно показват, че вливането на нова трудова сила на европейския пазар е силно наложително, (предвид застаряващото население, особено в Германия и Италия), тъй като най-важната цел е запазване на достигнатото ниво и качество на живот (ако може и по-високо вече е бонус). По тази причина някой трябва да продължава да работи , за да не би по някакъв начин потреблението на стоки да намалее, начинът на живот да се промени и или стандартът и качеството да се снижи (нещо като гръцкия плач, на който бяхме свидетели).

Тази цел е достойна, нали? Цената има ли значение?

Но къде можем да бъдем ние в цялата тази картина и имаме ли изобщо някакъв „полезен ход“? Мнозина са отчаяни и казват „не“, други се радикализират, а някои изобщо не се и стряскат, потънали в своя апатичен сън…

Моят отговор е – да, ние имаме полезен ход, защото сме православни. А православните хора в една такава ситуация се надяват на Христос, а не на правителството си. Какво всъщност искаме да запазим – територията си, децата си, здравеопазването си, образованието? Ще кажете, че нищо от това не остана. Може и така да се каже за повечето неща, но ние все още имаме надежда. Надежда за оцеляване като българи. Надежда да оставим една държава с името „България“ на децата си, в която живеят не само хора от малцинствата, но и голям процент българи – дължим им го! А ако не можем да им оставим това наследство, по-добре и нас да ни няма…

Знам, ще кажат всички, че нашата БПЦ е силно компрометирана, не живее с актуалните проблеми на обществото и повечето я виждат като „изгубила солта“ да изпълнява функциите си.
Но ние не преставаме да се надявам, че ако всеки православен свещеник милеещ за енорията си прояви грижа за нея, ако хората в енорията му вземат присърце задачата за спасението на българската нация и организират множество бдения със силни молитви, този глас няма да остане нечут!

Знам, че мнозина биха приели това предложение скептично. Но от нас зависи, защото Сам Христос ни казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.“ /Мат. 7:7-8/
Смачканото и смляно синапено зърно утре може да роди огън, който запалвайки сушата наоколо да прерастне в клада, достигаща до Небесата…
Дерзайте, братя и сестри! „Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа“. (1 Кор. 1:9)

„Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.“ (1 Посл. до Коринтяни 3:18)

Каквото посеем, това и ще пожънем.

Незная полезни ли са т.н. бежанци за икономиките на развитата Европа, вероятно е така. И вероятно това е пътят, който трябва да се извърви… Но със сигурност знаем кое е полезното за нас като християни – молитвите на светците, които да се застъпят за нас, виждайки покаянието ни и по Божията милост да бъдем спасени.

Автор: Роси Пенева

–-
*коефициента на еластичност на бюджетните разходи показва степента на изменение на тези разходи спрямо промяната на БВП от 1%.
Когато коефициентът на еластичност е по-висок от единица бюджетните разходи растат по-бързо спрямо темпа на нарастване на БВП

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s