Съвременни проблеми на биоетиката в светлината на християнското нравствено учение

От  Здравко Кънев

Развитието на  науката и технологиите и особено в частта засягаща медицината е динамична. Тези бързи темпове водят до различни предизвикателствата пред християнството, особено в биоетиката.[1] Една от изключително важните и актуални в днешно време области на среща между ценностите на хуманизма, науката и религията е областта на биоетиката и биомедицинските изследвания. Тези области от човешкото знание и практика се развиват особено динамично през последните десетилетия и там именно науката навлиза все по-уверено в дълбините на човешката природа и се докосва все повече до тайните на зараждането на живота. В своите приложни аспекти, тази област на научни изследвания, която е свързана най-вече с биотехнологичните методи и новите възможности за генна терапия и лечение, се докосва все повече и до духовните и религиозно – нравствени принципи на вярата в Бога и учението на Църквата за свещения характер на живота и неприкосновеното достойнство на човешката личност.

Биоетиката като научна дисциплина или като интердисциплинарна област на изследване се появи през последните десетилетия и се развива в днешно време, като резултат от безпрецедентния напредък в областта на науките за човека, генетиката и биомедицинските технологии. Не са малко постиженията в тази научна област, които имат изключителен потенциал, насочен към доброто на човека и важно значение за съвременния свят. Особено ценен е приносът на тези нови постижения в областта на медицината и лечението на някои доскоро нелечими болести, което се оценява положително от Църквата и християнската етика.

В кръга на биоетическите проблеми влизат различни въпроси свързани с началото на човешкия живот – зараждането на живота на човека, като биологичен индивид, въпросите на ембрионалното развитие, медицинските изследвания върху човешкия ембрион и новите технологии за генна терапия и терапевтично клониране. Биоетиката е най-новият раздел в изучаването на човешката природа и нравствеността. Тя има важно практическо значение и завладява вниманието, както на специалистите по проблемите на науката, медицината и съвременния живот, а така също рефлектира и върху общественото мнение. Нейната поява се дължи на големия прогрес на медицинските и биотехнологичните изследвания, разкриващ нови и изненадващи хоризонти в областта на клетъчната и молекулярната биология.[2]

Църквата следи с повишено внимание тези нови тенденции в научното развитие и медицинската практика и формули свои етически становища и позиции по някои теми, които кореспондират с християнското учение за достойнството на човека, като сътворено от Бога същество или имат отношение към проблемите на защитата на живота от момента на неговото зачатие до естествения му земен край. Много от достиженията на науката и медицинската практика се оценяват като положителни от страна на Църквата и християнската етика. Те са плод на човешките усилия да се познава по-добре поверената от Бог, в човешките ръце природа и да се използват за лечение и медицински цели дадените на човека знания или придобити от него възможности. Като се започне от лечението на безплодието и различните нови технологии и методи в областта на човешкото възпроизводство, които спомагат за преодоляване на различните репродуктивни проблеми и осъществяването на родителското призвание в семейството, и се стигне до изследването на стволови клетки и генната терапия, които помагат за лечението на болести, за които се предполагаше, че няма лечение. Църквата следи с повишено внимание и оценява по достойнство напредъка на новите научни методи за лечение като периодично оповестява свои позиции по тези нови проблеми или счита за необходимо да изработва своевременно свои становища, относно етичните аспекти на тези нови постижения.

За биоетичните проблеми, както от гледна точка на науката, така и от позициите на християнската етика и учението на Църквата, трябва да се говори отговорно и компетентно, а съществуващите проблеми и недоумения следва да бъдат изяснявани в открит диалог между учените и представителите на Църквата и религиозните общности. Учените и хората на приложното знание също имат нужда от етични правила и стандарти, които да указват тяхната отговорност за хуманното използване на съвременните знания и биотехнологични умения, за да не бъдат използвани тези нови възможности във вреда на човека и за антихуманни цели.

От гледна точка на християнската етика и учението на Църквата, през последните години внимателно се преценяват новите възможности и ползи от биомедицинските изследвания, като се изтъкват множество положителни моменти, но се обръща внимание и на рисковете от все още неизяснените въпроси или се посочва необходимостта да се преодоляват опасностите от различни злоупотреби.

В днешно време множество биоетични проблеми свързани с биотехнологиите и тяхното приложение в медицината, ангажират вниманието на Църквата и усилията на специалистите по християнска етика. Започвайки от експериментирането на различни контрацептивни средства, които имат абортивно действие, или прилагането на множество медикаменти, които въздействат върху хормоналния баланс на организма, създаването на изкуствено оплодени яйцеклетки и замразени ембриони или разширяването на практиката на аборта, който от морална страна Църквата счита като съзнателно умъртвяване на неродено човешко същество и стигайки до проблемите на трансплантацията, клонирането и „асистираното самоубийство” – самоубийство подпомогнато от медицинско лице или т.нар. активна евтаназия. Серия от морални и правни проблеми са в центъра на съвременните биоетични дебати. Всички тези проблеми са пресечна точка на съвременните хуманитарни науки и поле за дискусия между медицината, науката и религията.  Най – силно тези проблеми рефлектират в областта на християнската етика и пастирското служение на Църквата.

Първата група въпроси от областта на биоетиката и на християнското им тълкуване са свързани с тайната на живота – със зараждането и началните стадии на развитие на човешкия живот и отговорността на родителите, лекарите и всички заинтересовани страни за запазване на човешкия живот. Към този кръг проблеми спадат също въпросите за допустимостта и границите на пренаталната диагностика и терапевтичния аборт, генетичното донорство при методите за изкуствено оплождане, въпросите на генетичното и биологичното родителство и някои проблеми на генната терапия. В областта на медицинската практика и християнската етика най-често се обсъждат етичните аспекти на методите за изкуствено оплождане, което Църквата разглежда като средство за лечение на безплодието в рамките на съпружеските отношения, но не одобрява безотговорното му приложение за реализиране на някакви „репродуктивни права” на самотни родители извън брачните отношения или за осъществяване на егоистичните цели на едно безотговорно родителство, което се домогва до създаване на човешки същества, които се обричат на непълноценно съществуване в условията на различни рискове.

Научните методи за изкуствено оплождане и новите технологии за асистирана репродукция доведоха до разкъсване на единството между „оплождането” и „зачатието”, които при естественото зараждане на човешкия живот съвпадат, като акт на човешката репродукция. Тези два естествени процеса при зараждането на живота, които са дълбоко и неразривно свързани, при днешните лабораторни условия за изкуствено оплождане са разделени. Днес науката разглежда по нов начин тези процеси и това създава предпоставки за инструментализиране и опредметяване на тайната на човешкото зачатие.

Библейският език и учението на Църквата, когато описват тайната на възникването на живота визират „зачатието” като акт или процес на едновременно оплождане и начало на бременността в утробата на майката. Езикът на теологията и на Църковното учение визира този акт на Божието творческо действие и съучастието на двамата родители в тайната на човешкото възпроизводството и продължаването на човешкия род, което е дарувано на мъжа и жената от Бога.[3]

Християнската етика изтъква на преден план при разглеждането и оценката на всички тези биоетични проблеми посочените два основни принципа – респектът към живота на нероденото човешко същество и достойнството на човека, като лично същество предназначено от Бога да разгърне своя духовен и човешки потенциал и да постигне своето предназначение в тукашния свят и във вечността. Християнското учение на Църквата и православната християнска етика подхождат към всички тях чрез спазване на ръководния принцип за уважение на свещения характер на човешкия живот като дар Божий и се ръководят от принципа за респект към достойнството на човека като лично същество, независимо от стадия на неговото развитие. Тя насочва,  според възможностите си в тази посока мисълта на хората, като се стреми да развие човешката съвест до пълна хармония със Божия закон.[4]

На светската биоетика ѝ липсват фундаменталните принципи на Свещеното Писание, живия опит на Църквата, учението на светите отци. Това са трите най-големи стълба, на които е изградена християнската биоетика. Светската такава изучава много добре човешките отношения. Християнската биоетика, както и християнската медицина, изучават човека в отношенията му с Бога, защото животът е дар Божий и не трябва да се пропилява, нито получава, както и съкращава водено от актуалните медицински новости и напредъци. Поради този факт, Православната Църква неостава безучастна към съвременните проблеми относно биоетиката и в свое време издава становища относно проблемите на обществото.         С такива становища излязоха Свещените синоди на Еладската Архиепископия, Руската Православна Църква, Българската Православна Църква, както и Римокатолическата Църква.

[1] Петров, Вл. Биоетика. Комунитас. С. 2013, с.7

[2] Джон Брек. Свещеният дар на живота. С., 2002

[3] Нушев,  К. Православната църква и съвременните проблеми на биоетиката –  http://www.bg-bogoslovi.com/index.php?option=com_content&view=article&id=192:2011-12-16-12-09-56&catid=32:iii-&Itemid=47.

[4] Петров., Вл. Биоетика. Комунитас. С. 2013, с.155 – 15

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s