90 години от смъртта на Неврокопския митрополит Иларион

И тази година е много богата откъм юбилеи и годишнини за Православната църква в България. Ще се спрем в по-долните редове само на една от тези бележити годишнини, които ни помагат и ни напомнят за хората, които са ни напуснали, за онези, които отдавна си спомняме само на годишнините им или по-рядко.

Такъв човек и духовник, за когото почти никой не си спомня е първият Неврокопски митрополит – Иларион. С него започва и най-новата част от историята на Неврокопска митрополия и Неврокопска епархия, той е първият български митрополит след Освобождението, поставен да се грижи за духовните съдбини на българите по поречието на Струма и Места.

След сформирането на Княжество България, някои от областите на днешна България остават извън пределите на свободната българска територия. Такива са Разложката и Горно-Джумайската области или наричани тогава каази.[1]След като тези две каази се оказали вън от пределите на Родината, християните в тях останали без духовен пастир – тъй като голямата част от населението било от българи, то те си търсили и такъв митрополит – българин, а не грък. Точно поради този факт, тогавашният български Екзарх Йосиф настоял пред турското правителство да му се позволи да назначи митрополит на трите каази – Разложка, Горно-Джумайска и Неврокопска, като бъдещата епархия да е с център Неврокоп. Това става на 13 април 1894 г., но затова как е избран и как е посрещнат в Неврокоп бъдещият митрополит Иларион – по-късно. Сега е редно да се запознаем със самия него, с първия митрополит, архипастир и духовен молител на българите от бъдещата Неврокопска епархия, да се запознаем с единствената жива връзка на българите тогава с родината им, с личността на митрополит Иларион.

Митрополит Иларион се ражда през далечната 1850 г. в с. Церова кория, Търновско. Село Церова кория е едно старо, слабо населено и много красиво село. Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На 6 декември, Никулден, 1871 г., на 21-годишна възраст Иван Станев приема монашество и от Иван става Иларион. Монашеския постриг приема в Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски”. Негов духовен наставник е Иларион Макариополски. Дяконски чин приема от Видинския митрополит Антим, който впоследствие ще стане български Екзарх. Ръкоположен е само седмица след пострижението си, на 12 декември 1871 г., в храм „Св. Възнесение Господне”, Велико Търново, след ръкоположението става дякон на Доростоло-Червенския митрополит Григорий, който през 1872 г. става митрополит на Доростол и Червен. Йеродякон Иларион помага на новия митрополит само година, като в периода 1873-1878 г. е бил ученик в Петропавловската духовна семинария в Русия. След завършването на Духовната семинария, йеродякон Иларион завършва и  Одеската духовна семинария. Там е бил съученик на покойния Търновски митрополит Антим, който през 1901 г. е избран за Търновски митрополит, на мястото на починалия митрополит Климент (Васил Друмев).

След като завършва Одеската семинария през 1884 г., Иларион е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия, която е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Директор на гимназията бил Георги Кандиларов, който през 1880 година е сред основателите на Българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител, както и на българските начални училища в града. В 1884 – 1885 година е директор и на Българската девическа гимназия в Солун.

През 1886 г. духовното училище от Прилеп е  преместено в Одрин, и йеродякон Иларион Пенчев бил назначен за негов ректор. В 1890 г. същото училище се премества в Цариград, а йеродякон Иларион бива ръкоположен за йеромонах от покойния Одрински, а  по-късно и Битолски митрополит Григорий , наричан още Византийски, на 18.08. 1891 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград и изпратен за председател на Серската Църковна община. След една година, на 13 декември 1892 г., бъдещият Неврокопски митрополит бил награден с офикията архимандрит от българския екзарх Йосиф,  в  същия храм в Цариград.

В Сер архимандрит Иларион, в скоро време успял да привърже към себе си всички първенци от града и околните села. Със своята достъпност и отзивчивост, благост и патриотичност той успял да привърже към себе си и първенците от околните гъркомански села и да ги убеди да се откажат от Цариградската патриаршия и да признаят българския Екзарх. Злобата на гърците била безгранична, но безвредна за архимандрит Иларион, защото той се ползвал с много добро име между турците, които го и покровителствали.

Архимандрит Иларион взел под своя защита Серското мъжко педагогическо училище, което е създадено през 1895 и бива закрито през 1913 година, то е имало за цел подготвянето на  учители за българските училища в Източна Македония. Иларион отворил още няколко  български училища в Драмско.

Сега вече можем да пристъпим и към същината на това припомняне, а именно към избора на архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит. След сформирането на Българското Княжество, Разложката и Горно Джумайската каази останали извън неговите граници и отпаднали от ведомството на Самоковския митрополит. От друга страна, съседната на Разложката и Горно-Джумайска каази, Неврокопската кааза, чието християнско население било чисто българско и признавало Екзархията за свое духовно началство, отговаряла на всички условия, предвидени от фермана, за да си има български архиерей. Предвид на това,  Екзарх Йосиф дълго време настоявал и молил турското правителство да му позволи да назначи митрополит на  трите каази, които да образуват една епархия със седалище Неврокоп, и едва на 13 април 1894 г. турското Министерство на правосъдието и изповеданията съобщило на българския Езкарх с тескере, че по силата на едно султанско ираде му се позволява да назначи митрополити във Велес и Неврокоп. Турското Министерство съветвало да се пази в тайна султанското позволение, за да се избегнат  преждевременните излази на недоволства от страна на гърците. На 14 април с.г. Екзарх Йосиф, с телеграма до свещ. Никола Саев от Неврокоп, поискал съгласието на Неврокопската Църковна община да бъде назначен за Неврокопски митрополит архимандрит Иларион. Още същия ден архимандрит Иларион бил едногласно избран и телеграфически бил извикан в Цариград.

С писмо от 20.04.1894 г. Екзарх Йосиф поискал писменото съгласие от архим. Иларион да бъде хиротонисан за Неврокопски митрополит, от която Църковна община единогласно е избран за неин кириарх, и на 22.04. с.г. последният отговорил с писмо, което завършил с думите – „приемлю жребий и ничтоже возражаю”.

На 24 април 1894 г. през Томина Неделя, в църквата „Св. Стефан” във Фенер, Цариград били хиротонисани архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит, а  архим. Авксентий – за Велески митрополит, предложен за такъв от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за Велешки митрополит, и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнат от шестчленна велешка делегация и пристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във Велес основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванята на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато Башино село и да отнеме църквата от българите.

На 29.04. с.г. Екзарх Йосиф съобщил с „окръжно послание до благоговейните свещеници, почтени първенци и прочие благочестиви християни, живущи в Богоспасяемата Неврокопска епархия”, че техният кириарх, „просветен със здрави мисли и голяма опитност в обществена деятелност”, тръгнал същия ден за Неврокоп през Солун.

На 1 май митрополит Иларион пристигнал в Солун, а на 10 май – в Неврокоп. Навсякъде най-тържествено бил посрещан от цялото българско население. Полицията вземала мерки да се избегнат изстъпленията на гърците и да се предпази новият митрополит от „най-малка” обида. Турските власти, за успокоение на гърците, даже издали нареждане да няма тържествено посрещане на митрополит Иларион от неврокопските граждани. Самите те обаче не пречили на българите и цялото българско население посрещнало своя митрополит извън града. Имало около 30 свещеници. Митрополитът бил приветстван от известните местни учители Д. Константинов и Пасков.

Гърците скоро узнали  не само за дадените берати, но и за разрешението, дадено на Българската екзархия да си купи собствено здание в Пера и да построи сграда за Духовна семинария на подарената от султана земя на Фери Кьой, при Пангалти. Тяхната злоба против българите била толкова по-голяма, колкото по-голяма била радостта на българите  от сполуката на Екзарха както в Свободна България, тъй и в Македония. Тълпи озлобени гърци окръжавали конаците, подавали махзари, клеветили българите.  Усилията им не дали резултат.

През 1908 г. Митрополит Иларион бил назначен за член на Св. Синод в Цариград. Тих, скромен и внимателен към всички бил той и в Цариград и с това придобил особено голямо влияние върху мирския съвет при Св. Синод, пише за него в броя на Църковен вестник, който излиза в негова памет. През 1910 г. митрополит Иларион си подава оставката  и на 4 ноември 1912 г. се прощава с паството и си заминава за родното Търново.

На  5 март 1925 г. митрополит Иларион се представя в Господа. Тленните му останки са пренесени от градското духовенство, начело с Търновския митрополит Филип, в храма „Св. Цар Борис”, където християните и духовните чеда на покойния митрополит отдават последна почит на паметта му. На втория ден след смъртта му, съгласно волята на покойния митрополит, тялото му, придружено от митрополит Филип, от протосингела му иконом Т. Хлебаров и дяконите Евтимий и Сергий, е пренесено в родното село Церова-Кория.

Цялото село посреща тялото на митрополита. Опелото на митрополит Иларион е извършено в селския храм „Св. Йоан Предтеча”, тленните му останки са погребани в храмовия двор. При опелото Търновският митрополит Филип произнася реч за живота и дейността на покойния митрополит.

Първият Неврокопски митрополит  е  един от видните дейци за църковна независимост и развитие на просветата и културата по българските земи, през периода на робството и следосвобожденска България. Интересен за отбелязване е фактът, че митрополит Иларион сключва застраховка „Живот” с американската застрахователна компания „Ню Йорк Лайф“. За договора на митрополит Иларион с американската компания се разбира 83 години след неговата кончина, през 2008 г., когато се оказва, че починалият Неврокопски митрополит е сред 1031 наследници на 15 милиарда долара от американската застрахователна компания. В България вестта за наследените пари достига до единствения наследник на митрополит Иларион, неговият племенник Николай Кандиларов.

От завещанието на митрополит Иларион се вижда, че той наистина е разполагал с пари – оставя сума от 46640 лв. Най-много пари митрополит Иларион завещава за построяването на нов храм в родното му село, дарява 10000 лв. Втората по стойност сума – 8000 лв., той дарява на училището в селото си. Тези дарения са показателни за неговия живот – дарява на Църквата, а след това и на училището. Такива са били и приоритетите на митрополит Иларион в живота му – Църквата и училището, на църквата е посветил живота и делата си, като е обучавал и възпитавал във вяра и народен дух своите съвременници.

Днес гробът на митрополит Иларион стои обрасъл в бурени и треви, паметникът строен за него стои, обвит в мъх, но паметта му не е изчезнала и все някъде там има поне един човек, който ще каже: Бог да прости Неврокопския митрополит Иларион.

Автор: Ангел Карадаков

[1] административно-териториални единици в Османската империя, подразделение на санджак. Каазата се управлява  от каймакам. Любопитно е да се отбележи, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век каазата се разделя на нахии, а няколко каази сформират санджак.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s