Сестра Васса: „Няма място, където не може или е неуместно да се проповядва „

Сестра Васса (Ларина) е православна християнка, живее в монашество вече 25 години. Тя е сред най-известните литургически богослови от новото поколение. Има магистърска и докторска степен от  Мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан. От януари 2009 г. преподава литургика във Виенския университет. Също така, сестра Васса води популярното видео предаване в Youtube „Кафе със сестра Васса”, в което обсъжда литургически, църковни и духовни въпроси на достъпен език за широката публика. С нея разговаря Ангел Карадаков. Това е първото интервю на сестра Васса за българска медия.

Ваше преподобие, разкажете ни по-подробно за вашата инициатива, тъй като в България малко хора знаят за вашата дейност.

Ако имате предвид програмата „Кафе със сестра Васса”, тя представлява ежеседмично видео-предаване в Youtube, посветено на някой празник или светец, който се чества съответната седмица по църковния календар. Всеки епизод (който обикновено продължава не повече от десет минути) започвам с кратък разказ за празника или за житието на светеца или светицата, след което извличам нещо – някаква поука или мисъл, която може да бъде полезна в практиката, т.е. в нашето ежедневие, в съвременния живот. Предаването се води на английски език, но всяко видео има превод, т.е. субтитри на руски, български, гръцки, сръбски, испански, италиански, както и на някои други езици. Предаването за Страстната седмица, например, може да се види (и с български субтитри, ако се активират от долния десен ъгъл на видеото) тук: https://www.youtube.com/watch?v=0jWw-0T1Fy4&list=PLWWXm7dDLNTMxbJQGcUO7cLbxpnarmnJO&index=10

Как мислите, трудно ли е да се проповядва Христос и трудно ли е въобще да бъдеш мисионер?

Всяка работа, вероятно, е свързана както с трудности, така и с радости. А такава работа, при която споделяш своята вяра (т.е. фактически разкриваш душата си, ако го правиш искрено) в интернет, не анонимно, и другите те виждат, естествено те прави отворен и за оценката на другите хора. Тази оценка, дали положителна или отрицателна, бих казала, че представлява един своеобразен кръст. Защото както порицанието, така и похвалата на хората, могат да ни объркат и отвлекат от съсредоточеността ни върху Бога и нашето ходене пред Него. Не ние сме важни или нашата личност, а Той и Неговото слово. За да може Той, както казва Йоан Кръстител, да расте, а ние да се смаляваме. Още повече, ако ние се занимаваме с богословие, т.е. със слова за Бога, то отвличането от молитвената ни съсредоточеност върху Него може да лиши думите ни от всякаква истинска сила. Ето защо това малко предизвикателство, каквото се явява всяко мнение на хората за нас лично, представлява кръст. Ние сме постоянно призвани да възвръщаме центъра на вниманието си към Бога, в Когото и от Когото са смирението, любовта и всички останали качества, абсолютно необходими на всеки преподавател и най-вече на преподавателя по богословие. Така, че това е кръст, но всеки кръст е полезен за човека, поради което не бих го нарекла тежък.

С какви трудности сте се сблъсквали, проповядвайки на невярващи?

Лично аз не съм се занимавала специално с проповядване на невярващи. Така, че не знам какво да кажа. Възможно е невярващи хора да са гледали тези предавания случайно или по някаква друга причина. Но аз не знам. Въобще, предполагам, че зрителите на нашето предаване са вярващи, които не са специалисти по църковния календар и богословието му. Затова се опитвам на прост език да обясня някои основни понятия на хора, които вече се интересуват от Христос.

Какво бихте посъветвали един невярващ? Как да повярва и да започне да живее в Христа?

Аз въобще не бих давала съвети за вярата на човек, който не ги иска или не желае да повярва. Но ако човек иска да повярва, то у него вече има някакъв стремеж към Бога. Този стремеж може да се усили, ако човек не го пренебрегва и продължава да търси. Нека търси. Почукайте и ще ви се отвори, казва Христос. Търсете и се надявайте. Трябва да търсиш искрено, да не поставяш прегради, да не си запушваш ушите. Бог постоянно се открива на хората, постоянно призовава, само че ние не забелязваме това и отминаваме.

Кафе със сестра Васса”- така се нарича вашето интернет предаване, как се зароди идеята за създаване на подобно нещо и какво ви кара да продължавате да работите над тази идея?

Идеята за създаването на предаването се зароди по следния начин. Знаех, че в момента, особено в САЩ, има професори от големите университети, например физици и математици, които предлагат своите курсове онлайн, по интернет. За да направят достъпно висшето образование за бедните хора (защото най-доброто образование в Америка струва много скъпо). А пък аз се занимавам с литургическата наука – имам публикувани всякакви научни и по-малко научни статии, както и една книга. Но болшинството от моите публикации, при това на теми, важни за църковния човек, т.е. на теми, свързани с църковното богослужение, се четат преди всичко от други учени. При това, аз работя във Виенския университет, в католическия факултет, където почти всички студенти са католици, тъй че на тях сигурно им е интересно да научат по нещо за нашето богослужение, но това не им е особено необходимо в смисъла на собствения им богослужебен живот. Затова ми се искаше да намеря начин да споделя това, което ми е дадено, т.е. литургическата наука, с тези, за които нашето богослужение е скъпо и необходимо и исках да направя това в достъпна форма. Затова започнах да правя тези предавания.

Мислите ли, че интернет пространството е станало място за проповед и защо?

Да. Интернет може да бъде пространство за каквото и да е. И там голям брой хора прекарват най-много време. А проповедта най-сигурно може да достигне до хората там, където се намират. Христос слезе дори в ада, а преди слизането Му в ада, според Преданието, там вече е проповядвал за Него Йоан Кръстител. Тъй, че няма място, където не може или е неуместно да се проповядва.

Посещавали ли сте България и смятате ли да я посетите?

Знам за България само от книгите по история на руския език и руска история, както и от житията на някои български светци. Има много общо между нас. Също така, съм изучавала малко и история на Българската църква. Но не, за съжаление не съм била в България и нямам планове да я посетя.

Пожелайте нещо на нашите читатели.

Пожелавам на Вашите читатели всичко най-добро. А ако сред тях има мисионери, нека Бог да им помага. В България, вероятно, както и навсякъде, те са много необходими. Не падайте духом, споделяйте искрено своята вяра, укрепвайте я в молитвата и не се страхувайте от мнението на хората.

Коя е Сестра Васса Ларина?

Доктор по богословие и преподавател в Института за литургически изследвания към Богословския факултет на Виенския универститет. Родена през 1970 год. в семейството на свещеник – прот. Георгий Ларин. През 1987-89 г. учи в Bryn Mawr College. През 1990 г. постъпва в Леснинския манастир на РПЗЦ във Франция. През 1996 г. е изпратена от Берлинско-германския и великобритански архиепископ Марк в Мюнхен, където носи послушанието диригент в катедралната църква.  През 1996 – 2004 г. изучава архивните документи за историята на РПЗЦ вНю Йорк, Мюнхен и Москва. През 2003 – 2006 г. учи в Института за православно богословие на Мюнхенския университет. През 2006- 2008 г. е асистент на проф. Роберт Тафт в Папския източен институт в Рим. През 2008 г. защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет на тема „Архиерейская Божественная литургия в Проскинитарии Арсения Суханова”. От януари 2009 г. преподава в Института за литургически изследвания към Богословския факултет на Виенския университет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s