Религиозното преживяване – да почувстваш молитвата

Религиозното преживяване е дълбоко личностен, сaкрален елемент от човешката душа. Всеки човек, живял и живеещ, е усетил някаква форма на религиозно преживяване – дали като молитва, песен или танц, като преклонение пред вселенската красота или друго, зависи от социо-културния контекст на човешкия живот.  Различни са културите по света, различно е тяхното разбиране за това що е религия и що е то религиозно преживяване. За един православен християнин най-върховното религиозно преживяване ще бъде неговото кръщение или въцърковяване и последващото го приобщаване със Св. Тайни; за един мюсюлманин това ще бъде може би обрязването му, за един езичник – неговото общуване с неговия Бог.  Религиозното преживяване у всеки човек е различно и свободно, то няма форма или норми, в които се побира, а е емоционален и духовен взрив, катарзис и носи хармония и вътрешен мир.

Религиозното преживяване има индивидуални особености за всеки отделен човек. Например през Великия пост много от православните християни се настройват молитвено, вглъбено, молят се, постят, правят поклони, но има момент, в който всеки от тях, правещ едни и същи неща, се различава и това е именно, че (да речем) на Преждеосвещената литургия, която се служи сряда и петък, християните в различен момент от Св. Литургия усещат прилива на онази енергия, на онова умиление, което ги кара да плачат, да тъжат, да страдат, да се радват или да славят Бога. Религиозното преживяване за много хора, особено за неофитите пък, е утешение, то е жизненоважна утеха, която дава стремеж за живот. Защото молитвата, вярата дават на молещия се, на вярващия сили той да продължи живота си, те са утеха, те са рай на земята, те са пристанище и едновременно пътеводна звезда, те насочват всички, но всеки по отделно и по много различен начин. Религиозното преживяване, според мен, може и да се класифицира според различните ситуации и резултати на осъществяването му. Например преживяване по време на частната молитва, когато човекът е сам със себе си и с Бога, когато може да каже всичко и да премълчи всичко, когато може просто да застане пред Бога в своята молитвена стаичка, в сърцето си, и просто да помълчи, да размисли или да се успокои, защото знае – близко е до Този, на Когото се моли.  Религиозно преживяване има и по време на чудо – много от хората са изпитвали лично чудото от невидимата, но действена Божия благодат, която ги променя, която дава нов тласък на живота им и обновява мисленето им, самата им личност дори променя.

Религиозното преживяване е различно за всеки. За мен то е дъх на спокойно дихание, на рая, към който сме тръгнали или се опитваме да вървим. Религиозното преживяване е за мене и утеха, когато съм най-слаб, когато съм най-силен, когато съм най-глупав, когато съм най-умен, когато съм най-горделив или смирен, то тогава прибягвам и към молитвата, към жадуваното духовно състояние на общуване с Христа, на религиозното преживяване. И когато стигна на този пристан, разбирам къде се намирам, разбирам, защото това за мен е един наръчник на духовен живот: когато молитвата е неспокойна, тогава и нещо в самия живот е неспокойно – греховете, страстите, пороците, всички нахлуват като врагове и ограбват събраните духовни съкровища, натрупани след дълги часове и дни на молитва и подвиг. Когато нещо в религиозното ми преживяване не е наред, именно тогава разбирам, че аз не съм наред, нещо в мен и с мен не е наред. Когато съм най-силен, тогава съм и най-слаб, когато съм най-умен, тогава съм и най-глупав, когато съм най-горделив, тогава съм и най-смирен (но не смирил се, а на смирен от Бога).

Религиозното преживявана е трудна тема за разговор, рядка тема за разговор. Защото човек трябва да надникне в себе си, да разрови своята душа, та да осъзнае какво е това религиозно преживяване. То не е просто спомен от това, кога си се кръстил, причастил или изповядал, то не е спомен от това, кога последно си бил на Великопостната служба, а дали си продължил да живееш тази вяра и след богослужението, дали си продължил да живееш живота на християнин и след кръщението, на обожен след причастието и на очистен след изповедта – това е истинското запазване на религиозното преживяване.  Когато човек надникне вътре там, в сърцето си, вижда, че религиозното преживяване  не е само такова, каквото си го представя той, че може да е непричастен, въпреки че се е причастил, да не е очистен въпреки изповедта, да е извън Христа, въпреки че е кръстен и то не защото Бог така е пожелал, а човекът сам така е поискал. Нужно е да се знае, че истинското религиозно преживяване не е мимолетно: днес е тук, а  утре – не. То идва и остава вътре някъде в нас самите още от рождението ни и само от нас зависи да изведем това чувство и да го преумножим, да го развием и да обогатим с него и нас самите, и хората около нас.

Религиозното преживяване се случва и по Божи промисъл или по Негово допущение, защото ако не го бе решил Бог, то и не би се случило. Защо, мислите, има хора, които стават монаси? Та това би изглеждало налудничаво за съвременния човек. Млад човек да стане монах!? Да се отдели от света, от смартфоните, таблетите, лаптопите, интернет, колите!? Да заживее в гората сам-самичък и да прави поклони!? Да, би изглеждало налудничаво, би изглеждало ненормално, неадекватно поведение, ако в това поведение не се коренеше онова духовно-религиозно изживяване, което е подтикнало човека към крачката да превъзмогне всичко и да се отдаде единствено и само на Бога.

Религиозното преживяване у мен е оставяло и спомени. Много често, когато съм унил, когато съм самотен или когато нещо не е наред, се сещам за духовното ми състояние, за молитвите и за устоите във вярата, когато бях малък. Когато нещата бяха по-прости, когато мислех по-просто, когато живеех по-просто. Тогава и молитвата беше лека и животът – по-хубав, а сега и молитвата не е така лека, нито животът – по-добър… Но ме крепи религиозното преживяване.

Това преживяване остава у всеки човек следа, то не се изтрива и не се променя, то е като разорана вече нива, очакваща посяването на семето, което ще изникне и ще даде стократен плод. Зависи само от човека и от това дали той би последвал религиозното изживяване. Дали би се отделил от света и би последвал Бога? Това зависи от него.

Автор: Ангел Карадаков

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s