Александър Шморел: Писма от затвора

Мюнхен , 1 май 1943

Мои скъпи родители,

Не мога да напиша нищо ново,  всеки нов ден е като отминалите и времето минава бързо. Скъпи татко, скъпа майко, ако трябва да умра сега, вие трябва да знаете, че не се страхувам от смъртта – затова и не трябва да се тревожите за нея – аз знам, че по-добър живот ни очаква и ще бъдем заедно в него. Това, което ме измъчва, е че ще трябва да се разделя с всички вас, които обичах и които ме обичаха толкова много. Чувството, което ме е завладяло е това колко много ви обичам и как при нашата раздяла ще ви изгубя. Моля ви, опитайте да превъзмогнете болката от тази загуба и не забравяйте, че така е било писано – не е предвиден дълъг живот за мен и  трябва да свърши така.  Ако е Божията воля, може би нищо няма да се случи.

Поздравете всички, най-сърдечни поздрави на всички! Много, много прегръдки и целувки,

Ваш Шурик.

Мюнхен, 30 май 1943

Мои скъпи родители,

Не мога да докладвам за нищо ново, тук всичко си е същото.  Обаче има едно нещо, което всъщност искам да ви кажа, за да е болката ви по-лесно поносима. Ако помилването бъде отхвърлено, моля  ви, повярвайте, че „смърт“ не значи краят на живота, но всъщност точно обратното – раждане, преминаване в друг живот, който е прекрасен и ще продължи вечно. Смъртта изобщо не е ужасна.  Раздялата е доста трудна. Но ще бъде по-малко трудна, ако  мислите за нея по този начин, че няма да сме разделени завинаги, а за известно време – нещо като пътуване – за да се срещнем отново завинаги – във вечния живот, който е несравнимо по-прекрасен от сегашния, и че там ще бъдем заедно безкрай. Вярвайте в това и тогава бремето ви ще бъде, без съмнение, по-леко.

Прегръдки и целувки,

Ваш Шурик.

Мюнхен, 18 юни 1943

Скъпи мои родители!

Не мога да ви разкажа нищо ново. Аз съм здрав и в добро настроение. Наскоро прочетох в една много добра и смислена книга, което е много подходящо за всички вас: „ Колкото по-голяма е трагедията на живота, толкова по силна трябва да е вярата на човека; колко повече ни се струва, че сме изоставени, толкова по-уверено трябва да оставим душите си в ръцете на Бога Отец.“   И Теодор Студит пише:  „Затова и благодаря на Бог за моите нещастия и се покланям доземи на неизследимите пътища на Неговото Провидение, чрез които по Своя Си благотворен начин,  Той вече знае, откак е сътворен света, мястото и времето на смъртта на всеки човек.“  Това е горе-долу същото като това, което ви писах досега.  Ще бъда много щастлив, защото вие мислейки по този начин ще намалите тъгата и болката си. Но все още не съм мъртъв – така че молете се и не губете надежда.

Моите сърдечни поздрави,

Ваш Шурик.

(до сестра му)

Мюнхен, 2 юни 1943

Скъпа, скъпа ми Наташа!

Сигурен съм, че си прочела писмата, които изпратих на родителите ни, така че си доста добре информирана. Може би ще те изненада, като прочетеш, че от ден на ден аз ставам все по-спокоен в себе си, дори радостен и щастлив, че душевното ми състояние, през повечето време, е по-добро, отколкото, когато бях свободен. Как стана така? Ще ти обясня сега: Цялото това ужасно нещастие бе нужно, за да ме постави на правия път и заради това, не мога да кажа, че е нещастие. Преди всичко съм щастлив и благодарен на Бог, че ми да възможността да разбера накъде ме е насочвал Той и така да мога да вървя по правилния път.  Какво знаех преди за вярата, за истинската, дълбока вяра и за истината, и преди всичко за Бог? Много малко! Сега вече достигнах до това, че в сегашното ми положение, съм радостен, спокоен и сигурен, каквото и да се случи.  Надявам се, че всички сте преминали през подобно <духовно> развитие и че всички вие и аз, заедно,  след дълбоката болка на раздялата, ще останем на мястото, където се благодари на Бог за всичко.  Цялото нещастие бе нужно, за да ми се отворят очите – не само моите, но на всички, на всички нас, които това нещастие застигна, в частност на нашето семейство. Надявам се всички сте разбрали по кой път ни води Бог.

Поздравете всички сърдечно, но за теб специални поздрави от твоя Шурик.

Мюнхен, 13 юли 1943

Скъпи майко и татко,

Сетне ще бъде това и нищо друго, и по Божията воля, днес ще приключи земният ми живот, за да ида в друг, който няма да има край и където всички ние ще се съберем. Нека тази предстояща среща да ви бъде за утеха и надежда. За нещастие, този удар ще бъде по-тежък за вас, отколкото за мен, защото аз пристъпвам към края сигурен, че по моето дълбоко убеждение служих на истината. И съвестта ми е чиста и спокойна, независимо от наближаващия час на смъртта.  Помислете за милионите мъже, които загубиха животите си навън в полетата. Тяхната съдба е също и моя.  Поздравявам от цялото си сърце всичките си приятели. И специално Наташа, Ерих, Няня, Леля Тони, Мария, Альонушка и Андрей. Само след няколко часа ще бъда в по-добър живот и няма да ви забравя; ще моля Бог да ви донесе утеха и мир. И ще ви чакам. Само едно нещо, най-важното, което искам да отпечатам на сърцата ви: Никога не забравяйте Бог!!!

Ваш Шурик.

С мен идва и проф. Хубер, който също ви праща най-сърдечните си поздрави!

Александър Шморел е канонизиран на 5 февруари 2012г. в руската църква в гр. Мюнхен, Германия. Паметта му се чества на 13 юли.

Превод от английски: Божин Дончев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s