Манастирът „Св. Преображение“

Манастирът „Св. Преображение“ до гр.Велико Търново е построен по времето на Второто българско царство, в периода XIII-XIV век. В историята името на манастира се свързва със съпругата на Иван-Александър – Сара, поради което е наричан и Сарин манастир. Светата обител играе важна роля в духовния живот през XIV век.
През Средновековието е бил разположен на около 500 метра южно от сегашното си местонахождение. По време на Османското владичество Преображенският манастир е бил опожаряван и разрушаван неколкократно, а сегашният комплекс е построен през XVIII-XIX век. Основните сгради са издигнати в първата половина на XIX век. Изграждането им се дължи на отец Зотик (Зосим), който през двайсетте и трийсетте години бил игумен в манастира.

Строежът на главната църква започва през 1834 г. с разрешение на султански ферман от 1832 г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията, а довършването на църквата  е възложено на прочутия строител Никола Фичев – уста Кольо Фичето.

Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с широка колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отварят просторни ниши, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива. В барабана се отварят четири малки прозорчета. Наосът на църквата е обединен с притвора посредством три отвора, от които средният е по-широк и по-висок. Притворът е просторен, неговият свод е разположен по надлъжната ос и така двускатният покрив се обединява и се опростява. Към 1849 г. от запад се добавя втори външен притвор с по-тънки стени. Поради ограниченото място входът в този външен притвор е от южната страна. Църквата е забележителна както със своята архитектура, така и с живописната си декорация.

През 1849г.  Захарий Зограф изписва стените на главната църква в манастира „Свето Преображение“. Редом със сцените от земното служение на Иисус Христос и Апокалипсиса, той изобразява голям брой български светци, между образите на един от най-популярни и почитани светци като Св. Петка Търновска, Св. Йоан Рилски, Св. Св. Кирил и Методий. Виждаме образите на светци, като Св. Цар Тривелий, Св. Цар Йоан-Владимир, българските патриарси Св. Йоан и Св. Йоаким, образът на Теофилакт Охридски(Търновски), отшелници, като Йоаникий Девически(Девички) и раннохристиянската мъченица Св. Васа.

Образът на св. Цар Тривелий Теоктист се отъждествява с българския владетел Тервел. Изображение на този ранен български светец можем да видим в Стематографията на Христофор Жефарович[1] от 1741 на лист. Описание на българският владетел срещаме и в историята на  преп. Паисий Хилендарски, както и в анонимната Зографска история, като преподобен Теоктист крал[2].

В Преображенския манастир Захарий Зограф е изобразил Св.Тривелий допоясно, с царска корона и мантия. Св. Тривелий е представен като възрастен мъж с побеляла, раздвоена брада, очите му са широко отворени и отправени към наблюдаеля, дясната ръка е изнесена на пред, а в лявата държи скиптър. В периода 1847-1848 година Захарий Зограф изписва главната църквата на Троянския манастир, където също изографисва редица български светци, сред които и Св. Цар Тривелий. Двата образа са сходни, като се забелязват дребни разлики в трактовката на брадата. Разлика има в жестовете на ръцете-образът от Троянският манастир е представен с кръст. В Преображенския манастир надписа гласи „Св. Тривелий цар български“, а в Троянският манастир надписът е „Св. крал Тривелий и в иночество Теоктист“.

Един от най-ранните образи се намира в главната църква на Зографския манастир от 1817 година редом с българските владетели Св. Михайл и Давид[3]. Св. Цар Теоктист е представен в монашески одежди. Това показва, че българският владетел, според известните на зографите извори, е приел монашество, което е отразено в  стенописа на Троянския манастир.

Автор: Николина Александрова

[1]Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново,2007

[2] Иванов,Йордан.Български старини из Македония,С.,1931,с.631,632,633,641.

[3] Василиев,Асен .Български възрожденски майстори, С., 1965; Василиев,Асен. Български светци в изобразителното изкуство, С., 1987,с.38-39

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s